Читать «Тук и отново» онлайн - страница 5

— Ще те черпя едно, Карли — мило предложи той.

— Наистина имам нужда.

Слязохме в бара и се настанихме до маса в ъгъла. Беше четири и половина.

— Спазвам твърдо правилото да не пия водка преди пет — каза Сам. — Но както знаеш, все някъде в света вече е пет часът.

Поръчах си чаша кианти. Обикновено в края на април минавам на шардоне, но след събранието се чувствах емоционално вледенена и реших, че трябва да се постопля.

Сам направи поръчката и попита:

— Е, как мислиш, Карли? Дали онзи мошеник се пече в Бразилия сега?

Отговорих му честно:

— Нямам никаква представа.

— Срещал съм Спенсър само веднъж. Кълна се, че ако ми беше предложил да ми продаде Бруклинския мост, щях да се хвана. Невероятен продавач! Виждала ли си го на живо някога?

Не можех да реша как да му отговоря. Все пак Ник беше мой зет. Фактът ме спираше да коментирам публично инвестициите в «Генстоун», защото се страхувах, че може да се приеме за конфликт на интереси. За съжаление това не ми попречи да купя акции на компанията за двадесет и пет хиляди долара, защото на онази семейна вечеря Ник ми съобщи, че след като ваксината му елиминира рака, някой ден ще може да премахне и всички генетични аномалии.

Бебето ми бе кръстено в деня, когато се роди. Нарекох го Патрик на името на дядо ми по майчина линия. Купих акциите в негова памет. На вечерята Ник ми каза, че колкото повече пари успеят да съберат, толкова по-бързо ще завършат работата по ваксината и ще я пуснат на пазара. Според него след няколко години акциите ми щяха да струват много повече. Бях спестила парите, за да направя вноска за апартамент.

Погледнах Сам и се усмихнах. Все още обмислях отговора си. Косата на Сам е посивяла и оредяла. Суетата му се проявява в причесване на дълги редки кичури над оплешивялото теме. Забелязах, че кичурите му вече не прикриват почти нищо, и едва се сдържах да не му кажа, че е изгубил битката с косата си и трябва да се предаде.

Сам наближава седемдесет, но сините му очи са ясни и проницателни. Много е умен. Осъзнах, че няма да е справедливо да не му разкажа за връзката си със семейство Спенсър, но да изясня, че съм виждала Ник само веднъж, а Лин три пъти.

Видях как веждите му се повдигат любопитно, докато разказвах.

— Лин ми се струва доста самоуверена личност — каза той. — А Спенсър какъв беше?

— И аз бих купила Бруклинския мост от него. Смятах го за прекрасен човек.

— А сега как мислиш?

— Имаш предвид дали е мъртъв, или е инсценирал катастрофата? Не знам.

— Какво ще кажеш за жена му, твоята доведена сестра?

Неволно се намръщих.

— Сам, майка ми е много щастлива с бащата на Лин. Не вярвам да е толкова добра актриса, че да успее да ме излъже. Двамата дори вземат уроци по пиано заедно. Трябваше да чуеш концерта, който ми се наложи да изслушам, докато им гостувах в Бока Ратън миналия месец. Признавам, че не харесах Лин, когато се запознах с нея. Подозирам, че целува огледалото си всяка сутрин. Но пък съм я виждала само вечерта преди сватбата, на другия ден и още веднъж миналата година в Бока. Тъкмо си тръгваше оттам, когато пристигнах. Така че, направи ми услуга и не я наричай моя доведена сестра.