Читать «Хрътка» онлайн - страница 2

— Трябваше да го взема от службата му — горчиво отвърна Натали, загледана в сервиза за чай така, като че ли е кошче, пълно с мъртви котенца. — Той беше счетоводител, нали разбирате, но не беше досаден, беше забавен, нали разбирате, и този ден щяхме да ходим на пикник на плажа. — Тя замълча за миг и избърса ъгълчето на окото си с опакото на дланта си.

Шарлот внимателно я наблюдаваше. Посетителката й бе висока около метър и петдесет, със загорели жилести ръце и бадемови очи, които се стрелкаха насам-натам, сякаш задвижвани с електрически ток. Приличаше на болна от анорексия чихуахуа3. На възраст между тридесет и пет и четиридесет години, тя имаше сребристоруса коса, прихваната назад в стегнат кок — така, че се виждаха черните й корени — и носеше от онези преоценени модерни дрехи, които просто късаха сърцето на Шарлот. Дънкова пола с апликации на слънчогледи, дънково горнище и елек от изкуствена кожа.

— Но когато отидох в службата му — продължи тя, — вратата беше отворена, кафемашината работеше и Поли го нямаше. Просто… го нямаше.

— Какво според вас се е случило? — попита Шарлот. — Смятате ли, че е отвлечен?

Натали сви рамене.

— Нямам представа защо някой би отвлякъл Поли. Искам да кажа, семейството му е адски бедно, а той сигурно още изплащаше заема за колежа. Освен това, ако са го отвлекли, щяха да поискат откуп, нали така?

Шарлот кимна и замислено отпи от чая си.

— Предполагам, че сте съобщили в полицията, нали?

Натали се намръщи, като че ли бе опитала нещо с неприятен вкус.

— На ония типове хич не им пука за Поли. Попълних всичките им формуляри и отговорих на всичките им въпроси, обаче те и досега не са си помръднали пръста.

Последва мъчителна пауза. Натали Фортунато прехапа горната си устна и думите й увиснаха във въздуха като неприятна миризма. Светлината в очите й помръкна и по бузата й се стече сълза, която капна на масата. Шарлот усети, че стомахът й се свива. Просто не беше справедливо.

Натали се опита да преглътне сълзите си и се заоглежда.

Жилището на Шарлот изненадваше повечето посетители: малка къща в прерията от ранния американски фолклор, мебели в колониален стил. Никакви кристални топки, пирамиди, свещи, светена вода… абсолютно нищо от онова, което може да се очаква от ясновидка. Просто практичен, уютен дом. Основната част от бунгалото представляваше съчетание от дневна и трапезария с удобен диван с много възглавници, заобиколен от стари препарирани животни. Шарлот провеждаше повечето си консултации — обикновено четири-пет пъти седмично — край голямата маса от деветнадесети век. Тези сеанси й осигуряваха достатъчен доход, за да се издържа, но нищо повече. Трябваше да внимава: усилието й струваше прекалено много. А и се налагаше да подбира клиентите си. Не можеше да рискува да се забърка в нещо неприятно — това почти изтръгваше мозъка й от черепа.

В работата си с полицията беше имала предостатъчно такива случаи.

— … гледане на ръка? — казваше Натали, като бършеше очите си с кърпичка и гледаше към нещо на стената.