Читать «Хрътка» онлайн - страница 5

— Успокойте се, мила — рече Шарлот, като се опитваше да не обръща внимание на главоболието, което разцепваше черепа й на две. Беше достигнала критичната точка и имаше нужда от аспирин и студена кърпа на челото, имаше нужда да се поразходи. Но това трябваше да почака, защото вече знаеше всичко за изчезналия. Знаеше, че е на около хиляда и петстотин километра западно от Чикаго, навярно в Колорадо. Още не бе сигурна в точното му местонахождение, ала подробностите навярно нямаха значение. Мъжът на име Пол Латъмор беше женен, може би имаше две доведени деца, и се чувстваше отлично далеч от Чикаго. Всъщност Шарлот разбираше, че е изчезнал по собствена воля.

Как да съобщи тази новина на изпитата дребна женица?

— Видяхте ли нещо? — напрегнато попита Натали. — Той добре ли е? Жив ли е?

— Да, мила, убедена съм, че е добре и определено е жив, определено.

— Къде е? Отвлечен ли е?

Шарлот разтри челото си.

— Тук вече става малко сложно.

— Защо? Къде е?

Ясновидката я погледна.

— Струва ми се, че е в Колорадо.

Натали за миг се вцепени.

— В Колорадо ли?!

— Да, мила, така мисля. Очевидно живее там…

— По дяволите! Къде?! — внезапно повиши глас дребната жена, наведе се напред и опря лакти на масата. Очите й се присвиха и през разтворените й устни проблеснаха ситни остри зъби. — В кой град? Божичко! Защо в Колорадо?

— По-добре се успокойте, мила. Хубавото е, че приятелят ви е жив и здрав.

— Попитах ви в кой град в Колорадо. — Натали не откъсваше поглед от лицето й.

— Ако ме изслушате докрай…

— Ще ми кажете ли най-после?!

— Знам, че сте разстроена, но ако ми позволите да ви обясня, мисля, че ще разберете всичко.

— Какво да разбера?

Шарлот си пое дъх и потърси подходящите думи. Нямаше да е лесно.

— Когато открия изчезнал човек, мила, жив човек, понякога усещам психическото му състояние. Искам да кажа, чувствата му в момента.

— И какво точно чувства той? — попита Натали. В душата й явно кипяха гняв, болка, мъка и смут. Единадесет месеца, седем дни и двадесет и два часа гняв, болка, мъка и смут, по-точно.

Последва нова пауза. Вените на слепоочията на дребната жена пулсираха.

Шарлот въздъхна.

— Знам, че е много мъчително, мила, но въпросът е, че Пол Латъмор е започнал нов живот далеч оттук.

Натали я погледна.

— Какво искате да кажете с това „нов живот“?

Шарлот осъзна, че е време да й каже истината.

— Той е женен, Натали. С деца. Има семейство.

По време на неловкото мълчание Шарлот се приготви за бурята.

Посетителката извърна очи, покри устата си с длан и сякаш щеше да се разплаче или дори да закрещи и да обърне масата, но се случи нещо изключително странно. Очите й се превърнаха в кристали, погледът й стана лазерен лъч и се заби в бежовия килим. Шарлот отново изпита смътното усещане, че е виждала снимката й в някое списание или вестник.

— Трябва да ми кажеш къде точно живее — с неочаквано тих и безизразен глас рече Натали.

— Не съм сигурна, мила. Не знам подробности… но не смятате ли, че вече няма значение?