Читать «Хрътка» онлайн - страница 6

Жената впи в нея очи като ацетиленови горелки.

— Що за скапана ясновидка си ти?

Шарлот настръхна от омразата, която излъчваше погледът на посетителката й.

— Чуйте ме, мила, съжалявам, че трябваше да ви го кажа, но…

— Стига си ми викала „мила“ и изобщо престани с тия глупости.

Последва ново мълчание. Шарлот усещаше, че гневът изпълва стаята като дим. Стомахът и гърлото й се свиха. Очакваше буйна реакция, но далеч не такава. Яростта струеше през порите на Натали Фортунато, бръчките по лицето й станаха по-дълбоки, очите й се превърнаха в два малки черни диаманта, излъчващи ужасна топлина. Само за една минута сякаш беше остаряла с петнадесет години.

Шарлот дълбоко си пое дъх и тихо каза:

— Ясно ми е, че сте разстроена, и не ви обвинявам, но разберете, отначало получавам само обща представа за нещата. Освен това мисля, че няма нужда да знаете точното…

Мършавата женица се хвърли към нея.

Към гърлото на Шарлот се протегна костелива ръка…

… и в ума й проблесна електричество.

Случи се толкова внезапно, толкова рязко, че тя дори не забеляза чашите, които паднаха от масата и се търкулнаха по пода. От върховете на пръстите на жената потече порой от чувства и Шарлот се вцепени на стола си, сякаш ударена от електрически ток. Емоциите бяха хаотични, какофония от омраза и унижение, която я погълна като черни пламъци…

… и в следващия момент успя да се отдръпне, като едва не падна по гръб.

Натали се изправи.

— Помолих те да го откриеш и единственото, което можеш да ми кажеш, е, че е в Колорадо, така ли?

Шарлот също стана и заотстъпва назад, като разтриваше шията си.

— Вие сте разстроена и не знаете какво говорите… мисля, че трябва да си отидете. Веднага. Вървете си, моля.

Натали взе чантичката си, обърна се и погледна ясновидката, сякаш се канеше да каже нещо. После извади няколко смачкани двадесетдоларови банкноти и й ги хвърли. Парите паднаха на пода. Тя се завъртя, прекоси дневната и излезе през вратата.

Шарлот застана на прага и я проследи с поглед.

Жената се насочваше към отвратително огромен кадилак.

Огромен кадилак?

(… щрак-щрак!…)

(… зареждане на пушка помпа…)

Шарлот силно затръшна вратата и се опря с гръб на нея с разтуптяно сърце и пресъхнала уста. Откритието избухна като фойерверк в главата й. Ушите й запищяха. Пригади й се.

Най-после си спомни къде е виждала Натали Фортуната.

„Огромен кадилак.“

Кубът на Рубик се подреди в главата й.

Беше по-лошо, отколкото можеше да си представи.

3.

Ледена пот

Пол Латъмор чу шума някъде в малките часове на нощта и преди да разбере какво става, седна на леглото, покрит с лепкава пот. Сърцето му яростно се блъскаше в гърдите му. Слаб, луничав мъж с гъста пясъчноруса коса, той изглеждаше много по-млад, отколкото предполагаха неговите четиридесет и пет години. Както обикновено, спеше по долнище на анцуг и тениска. Той запремигва и преглътна киселия вкус на страх, докато очите му се приспособяваха към тъмнината. Малката спалня изглеждаше точно такава, каквато и преди да си легне — евтиният шкаф в ъгъла, пълзящото растение, висящо до прозореца и хвърлящо сенки на отсрещната стена. Санди лежеше до него, милата Санди, все още излъчваща мирис на секс. Гърбът й леко се издигаше и спускаше под завивката и Пол мислено благодари на Господ, че не я е събудил.