Читать «Хрътка» онлайн

Джей Бонансинга

Хрътка

На Джоуи

Дължа специална благодарност на Джан Бонансинга, Джо Питман, Дженифър Робинсън, Боб Мекой, Питър Милър, Бен Адамс, Норм Кели, Дейв Джонсън, полицай Джон Бъкли, д-р Робърт Дидоменико, д-р Хари Джаф, Джули Стюарт, Дейвид Куин, Харлан Елисън, Ед Горман, Майкъл Стийн, Джим Уилсън, Брус Клорифин, Морт Касъл, Дон Вандерслуис и Брус Инграм.

Вдъхновение и ценна информация получих от трудовете на Дороти Алисън и Дейвид Морхауз, както и на Харлан Елисън, особено от неговия шедьовър „Мефисто в Оникс“, без който нямаше да създам този роман.

Част I

Монетата

„Умът е опасно оръжие, дори за собствения му притежател…“

Монтен

1.

Отваряне на верига

— Донесох нещо — каза жената с мишето лице и затършува в чантата си. — Не знам дали ще можете да го използвате… но Поли не се разделяше с него… талисман… нали разбирате.

И извади монетата и я остави на масата.

Металът имаше цвят на стар калай, покрит с патина от годините. Излъчваше мътен блясък. И тежест. Като че ли беше излъскан от безброй алчни пръсти. Стар сребърен долар.

Ясновидката го погледна внимателно, но не понечи да го вземе.

— Много добре, мила — каза тя, — но първо трябва да ми разкажете малко повече за себе си и приятеля си. Как се случи всичко.

Последва мълчание. Жената дълбоко си пое дъх и замислено се загледа през прозореца.

Шарлот Викърс, най-известната ясновидка в областта, седеше срещу нея и търпеливо чакаше. Тя бе приятна жена, малко под четиридесетгодишна, с прасковена кожа, гарвановочерна коса и светлосини, чувствено искрящи очи. Още беше по копринен халат и пантофи и пиеше първата си утринна чаша „Ърл Грей“. Имаше физиката на майка си, която повечето мъже биха описали като „приятно пълна“, а по думите на баща й била копие на Джейн Ръсел1. Но за съжаление някогашното прелестно пълничко момиче бе останало в годините на разцвета на хулата и сега Шарлот трябваше да прави малки чудеса с помощта на руж и сенки. Дори беше започнала да лепи на хладилника си картинки на дебели жени и едри селскостопански животни.

Дребната жена я бе събудила само преди минути и Шарлот все още не се беше разсънила. Гостенката се представи като Натали Фортунато. Прочела за способностите й във вестника и решила да се обърне към нея. Искала да открие изчезналия си приятел и това било последната й надежда.

Шарлот официално се бе оттеглила от издирването на изчезнали хора, но се смили над нещастието на жената и я покани да влезе. Сега двете седяха на голямата дъбова маса в трапезарията и пиеха чай от сребърни чаши. В стаята тихо тиктакаше часовник на Сет Томас2.

— Казва се Пол — започна жената. — Ходихме три години преди да… нали разбирате…

— Преди да изчезне ли? — като духаше чая си, попита Шарлот.

Натали кимна.

— Случи се толкова неочаквано… Всичко вървеше толкова добре, нали разбирате… Все още не мога да повярвам.

— Преди колко време изчезна приятелят ви, мила?

— Преди единайсет месеца, седем дни и четиринайсет часа.

— Разбирам. — Шарлот се опита да не се поддава на състраданието. В тази жена имаше нещо, което я смущаваше. Нещо познато. — Бихте ли ми описали обстоятелствата?