Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 88

Благодаря ти, Ерин, каза си той, когато получи чека.

Аштън покани Джей да хапнат нещо, преди да поеме към летището. Самолетът за Уинстън-Салем излиташе в девет и тридесет. Стратън се извини, че в седем има среща с клиент. Той не добави, че Дарси Скот съвсем не е клиентът, когото той желаеше. В джоба му имаше чек за седемнадесет хиляди долара, двадесетте хиляди от „Бертолини“ без неговата комисиона.

Размениха си прочувствени думи за довиждане:

— Предайте най-сърдечните ми поздрави на Франсис. Знам колко щастлива ще я направите.

Стратън не забеляза как един мъж безшумно напусна съседната маса и последва Мерил Аштън във фоайето.

— Бих желал да поговоря с вас, сър.

Аштън прочете картичката, която му подадоха. „Мигел Брус, Лойдс, Лондон“.

— Не разбирам — изломоти Аштън.

— Не желая господин Стратън да ни вижда заедно, сър. Имате ли нещо против да влезем в отсрещния бижутерски магазин? Един от нашите специалисти ни чака там. Искаме да хвърлим поглед на бижуто, което току-що купихте — служителят се смили, като забеляза смутеното изражение на Аштън. — Това е рутинна проверка.

— Рутинна ли? Нима искате да кажете, че гривната, която току-що купих, е крадена.

— Не искам да кажа нищо, сър.

— Как така не искате да кажете нищо! Ако има нещо нечисто около тази гривна, искам да го знам веднага. Чекът не е осребрен. Още утре мога да спра изплащането му.

Криминалният репортер на „Ню Йорк Поуст“ си беше свършил добре работата. По някакъв начин бе успял да научи, че в дома на семейство Шеридън е получен пакет, който съдържал вторите обувки на онези, с които Нан Шеридън е била обута, когато са намерили тялото й. Снимката на Нан Шеридън, снимката на Ерин Кели, снимката на Клер Барне. Наредени една до друга.

Сериен убиец на свобода.Дарси четеше вестника, докато пътуваше с таксито към хотел „Плаза“.

— Пристигнахме.

— Какво казахте? О, добре. Благодаря ви.

Беше доволна, че денят й беше много запълнен. И днес си беше донесла дрехи за смяна. Този път се преоблече в червено вълнено костюмче, купено на Родео драйв. Когато слизаше от таксито, си спомни, че носеше същите дрехи, когато за последен път говори с Ерин. Само да я бях видяла поне още веднъж, помисли си тя.

Беше седем без десет, подранила беше за срещата с Джей Стратън. Дарси реши да се отбие в „Дъбовата стая“. Управителят на ресторанта Фред беше стар приятел. Откакто се помнеше, когато идваше заедно с родителите си в Ню Йорк, винаги отсядаха в „Плаза“.

Онова, което й бе казал Майкъл Наш вчера, я глождеше отвътре. Нима смяташе да каже, че тя все още дава подслон на детския си гняв към една лекомислена, дори жестока забележка, която вече не беше валидна? Почувства, че с нетърпение очаква следващата си среща с Наш. Нещо като безплатна консултация, но ми се иска да го попитам, призна си тя, докато сияещият Фред се втурна да я поздрави.

Точно в седем влезе в съседния бар. Джей Стратън седеше на една от ъгловите маси. За първи път го беше видяла в апартамента на Ерин. Първото й впечатление беше подчертано неприятно. Беше ядосан заради липсващото колие на „Бертолини“, а когато се намери, започна да се тревожи, че липсвала торбичката с диаманти. Беше много по-разтревожен за колието, отколкото от изчезването на Ерин. Днес това беше сякаш друг човек. Опитваше се да я очарова. И все пак тя беше сигурна, че е видяла истинския Джей Стратън първия път.