Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 87

— Всичко е прекрасно — Дарси беше искрена. Ядоха в стаята за закуска до кухнята. След това Майкъл й предложи да я разведе из къщата.

— Подредбата е безукорна — каза той. — Съгласна ли си? Антиките са цяло състояние. Подозирам, че сред тях има и имитации. Някой ден ще сменя всичко, но засега усилията не си струват. Ако нямам гости, живея в кабинета: Ето го.

— Това вече е уютно помещение — с неподправено одобрение му каза Дарси. — Има топлота. Обитаемо е. Великолепна гледка. Добро осветление. Към това се стремя, когато обзавеждам жилище.

— Не си ми казвала почти нищо за твоята работа. Искам да чуя, но сега предпочитам да пояздим малко. Джон е приготвил конете.

Дарси бе започнала да язди още от тригодишна възраст. Това бе едно от малкото неща, които не вършеше заедно с Ерин.

— Тя се страхуваше от коне — каза Дарси на Майкъл, когато яхна черната кобила.

— В такъв случай язденето няма да предизвиква спомени днес. Това е добре.

Въздухът, чист и свеж, сякаш успя най-сетне да изчисти аромата на погребални цветя от ноздрите й. Двамата галопираха леко през имението на Майкъл, успокоиха конете, докато преминат през градчето, и се присъединиха към други ездачи, които той представи като свои съседи.

Вечеряха в шест часа в малката трапезария. Беше захладняло. Камината беше запалена, бялото вино охладено, а на бюфета имаше кристално шише с червено вино. Джон Хюз, сега в униформа, сервираше красиво подредените ястия. Коктейл от раци. Телешки медальони. Тънки аспержи. Запечени картофи. Зелена салата, гарнирана със сирене. Еспресо.

Дарси пое дълбоко дъх и отпи от кафето.

— Не знам как да ти благодаря. Ако бях останала вкъщи сама, денят щеше да е доста тежък.

— А ако аз бях останал сам, денят щеше да е доста скучен.

Когато си тръгваха, тя, без да иска чу как госпожа Хюз каза на мъжа си:

— Това момиче е наистина симпатично. Дано докторът я доведе пак.

XIII

Понеделник 4 март

В понеделник вечерта Джей Стратън се срещна с Мерил Аштън в Дъбовия бар на хотел „Плаза“. Гривната, наредени диаманти върху красива викторианска поставка, веднага спечели одобрението му.

— Франсис просто ще остане очарована — запали се той. — Истински се радвам, че ме убедихте да я поръчам за нея.

— Знаех, че ще останете доволен. Жена ви е много симпатична. Тази гривна ще стои прекрасно на ръката й. Както ви казах, искам да й направите оценка, когато се приберете. Ако бижутерът ви прецени, че струва един цент по-малко от четиридесет хиляди долара, ще развалим сделката. Несъмнено ще ви кажат, че сте я купили страшно изгодно. Аз фактически се надявам, че за Коледа ще си помислите да купите друго нещо за Франсис. Диамантена огърлица или диамантени обици, ще решим допълнително.

— Значи затова ми я продавате на тази цена — Аштън хитро се усмихна и извади чековата си книжка. — Това се казва добър бизнес.

Джей усети специфичния гъдел, който се появяваше всеки път, когато поемаше риск. Всеки почтен бижутер би казал на Аштън, че и за петдесет хиляди гривната би била добра сделка. Утре щеше да обядва с Енид Армстронг. С нетърпение очакваше да пипне пръстена й.