Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 90

„Великолепна реч — помисли си Дарси. — Би трябвало да го предупредя, че съм прекарала по-голямата част от живота си заедно с двама от най-добрите актьори в тази страна.“ Помисли си дали да не изръкопляска. Вместо това попита:

— Носите ли чека за колието?

— Да. Не знаех на чие име да го напиша. Смятате ли, че ако го издам на наследниците на Ерин Кели, ще е достатъчно?

Наследниците на Ерин Кели. През целия си живот Ерин щастливо бе живяла без нещата, които повечето нейни приятели смятаха за необходими. Гордееше се, че може да издържа баща си в частен приют. Беше пред прага на големия успех. Като преглътна буцата в гърлото си, Дарси кимна утвърдително.

Тя погледна чека. Беше от Чеиз Манхатън Банк и бе подписан от Джей Стратън. Беше издаден на наследниците на Ерин Кели.

XIV

Вторник 5 март

Във вторник сутринта агентът Д’Амброзио влезе в галериите „Шеридън“ и преди да го заведат в кабинета на Крис Шеридън на горния етаж, той набързо разгледа изложените експонати. Мебелите му напомниха за хола на Нона Робъртс. Странно. Едно от нещата, които винаги беше искал да направи, бе да се запише на курс по изкуствознание и старинни мебели. Програмата на ФБР по кражби на предмети на изкуството само беше изострила апетита му към тази област.

Междувременно, помисли си Винс, докато следваше секретарката по коридора, живея с грешките на Алис. По време на развода той се умори да чака справедлива подялба. Вземи каквото искаш, след като е толкова важно за теб, беше й предложил той.

Тя обаче прие думите му сериозно.

Шеридън говореше по телефона. Усмихна се и му даде знак да седне. Без да го показва, Винс се заслуша в разговора. Ставаше дума за колекция, която била оценена прекалено скъпо.

— Кажи на лорд Килман — говореше някому Шеридън, — че те могат да му обещават тази сума, но едва ли ще са в състояние да я платят. Ние предпочитаме да сложим по-ниска начална цена. Пазарът е по-слаб, отколкото преди време, и го питай готов ли е да чака още три-четири години. В противен случай, смятам, че ако внимателно обмисли нашата оценка, ще разбере, че много от нещата, с които се сдоби напоследък, все пак ще му донесат значителна печалба.

Уверен. С познания. Вродена сърдечност. Такава беше преценката на Винс за Крис Шеридън, когато миналата седмица го видя в Дариън. Тогава беше облечен в спортна риза и тънко яке. Сега носеше тъмносив костюм, бяла риза, вратовръзка в червено и сиво, истински бизнесмен.

Крис затвори телефона и се наведе през бюрото, за да му подаде ръка. Винс му се извини за внезапното посещение и започна делово:

— Когато миналата седмица говорих с вас, бях почти сигурен, че смъртта на Ерин Кели е имитация на чужд почерк, стимулиран от предаването за вашата сестра в поредицата „Действителни престъпления“. Вече не съм толкова сигурен в това — разказа му за Клер Барне и за пакета, изпратен в дома на родителите й.

Крис слушаше внимателно.

— Значи още един случай.

На Винс му се стори, че цялата болка от убийството на сестра му е вложена в тези думи.