Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 86

Тя някак си се плашеше от този ден. Ако нямаха други планове, тя и Ерин обядваха в неделя рано и прекарваха следобеда в Линкълн Сентър или в някой музей.

— Чудесна идея! — Уговориха се да я вземе в единадесет и половина.

— И не си обличай най-новите дрехи. Ако искаш да пояздиш, си сложи дънки. Имам два много хубави коня.

— Обожавам ездата.

Колата беше спортен „Мерцедес“.

— Страхотна е! — възхити се Дарси.

Наш беше облечен с поло, дънки и сако на „рибена кост“. По време на вечерята онази вечер остана впечатлена от добрината, която излъчваха очите му. Днес те все още излъчваха доброта, но в тях имаше и нещо друго. „Може би така гледат мъжете, когато харесват някоя жена“ — помисли си Дарси. Почувства как тази мисъл я зарадва.

Пътуването беше приятно. Постепенно, докато напредваха на юг по шосе номер 287, градските покрайнини изчезнаха. Къщите покрай шосето ставаха все по-малко. Наш с любов и преданост разказваше за родителите си.

— Бих могъл да перифразирам онази стара реклама „баща ми натрупа пари по старомоден начин, той ги спечели“. Тъкмо е започнал да забогатява, когато съм се родил. В продължение на десет години всяка следваща сменяхме жилището си, всяка къща беше по-голяма от предишната, докато накрая купихме последната, когато бях на единадесет години. Както вече ти казах, аз предпочитам нещо по-обикновено, но, Господи, в деня, когато се преместихме, той беше толкова горд. Вдигна майка ми на ръце и я внесе в къщата.

С Майкъл Наш беше някак лесно да говори за своите известни родители и за голямата им къща на Бел Еър.

— Непрекъснато се чувствах, сякаш съм сменено дете, като че ли принцесата живее някъде в колиба, а аз съм заела мястото й.

„Как е възможно двама толкова красиви хора да създадат дете, което прилича на мишле?“

Ерин беше единствената, която знаеше това. Сега Дарси, без да иска, го разказа и на Майкъл Наш. След това добави:

— Ей, днес е неделя. Не си на работа, докторе. Внимавай, ти си прекалено добър слушател.

— А когато порасна, не си ли се поглеждала в огледалото, за да разбереш каква безобразна лъжа е било това? — попита той и я погледна.

— Трябваше ли?

— Бих казал, да — той зави от магистралата, прекоси старинното градче и отби по един селски път. — Това е оградата на имението.

Пътуваха доста време, преди да влязат през вратата.

— Боже мой, колко акра имаш?

— Четиристотин.

На вечерята в „Ла Сирк“ й бе казал, че къщата е доста натруфена. Дарси мълчаливо се съгласи, но въпреки това реши, че е действително голяма и впечатляваща. Дърветата бяха още голи и в градината нямаше цветя, но вечнозелените храсти, които растяха покрай пътя, бяха гъсти и добре поддържани.

— Ако ти хареса и решиш да дойдеш отново след месец, няма да останеш разочарована от градината — заяви Наш.

Икономката госпожа Хюз беше приготвила лек обяд — сандвичи от пиле, шунка и сирене върху разрязани на четири филии хляб с изрязани корички. След това поднесе сладки и кафе. Тя гледаше Дарси одобрително, а Майкъл — строго.

— Надявам се да ви е стигнало, госпожице. Докторът каза сега да не прекалявам, тъй като ще вечеряте рано.