Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 81

— Като сменят всички цифри, разбираш ли какво искам да кажа? Мислиш си, че имаш две хиляди ядрени глави в Колорадо. Някой променя цифрата на двеста. Разполагаш войските си на фронта. Статистиката е различна. Къде е пета дивизия? А седма? Загубваш всякаква ориентация. Прав ли съм?

— Прав си.

— Ти си добър слушател, Дарси — засмя се неочаквано Бут. — Малко момичета умеят да слушат добре.

Тези думи бяха добре дошли за Дарси.

— Отскоро отговарям на обяви за запознанства. Сигурно си се срещал с различни жени. Какво представляват повечето от тях?

— Повечето са доста скучни — Албърт се наведе над масата. — Слушай, искаш ли да ти кажа с кого излизах преди две седмици?

— С кого?

— С онова момиче, което беше убито. Ерин Кели.

— И какво представляваше тя? — Дарси се надяваше, че не преиграва.

— Много симпатична. Красива. Беше малко разтревожена.

Дарси сграбчи чашата за кафе.

— А каза ли ти от какво?

— Каза ми, разбира се. Каза ми, че вече привършва изработката на някакво колие, че то е първата й значителна работа и че щом получи парите, ще си потърси ново жилище.

— Защо?

— Каза ми, че портиерът винаги гледал да се отърка о нея, когато минавала край него, и непрекъснато намирал оправдания да влиза в апартамента й. Все търсел някоя пукната тръба или прекъсната инсталация. Каза, че го смята за безопасен, но било страшно гадно да влезе в спалнята си и да го завари там. Мисля, че последния път го беше заварила в деня, преди да се срещнем.

— Не смяташ ли, че би трябвало да разкажеш на полицията за това?

— В никакъв случай. Аз работя за Ай Би Ем. Те държат имената на техните служители да бъдат споменавани във вестниците единствено когато се женят или когато умрат. Ако разкажа на полицията, ще започнат да ме проучват. Не е ли така? Но какво ще кажеш, дали пък да не им напиша анонимно писмо?

ФБР съсредоточи всичките си налични възможности в търсенето на магазина, откъдето е била купена обувката, която бе изпратена в дома на Клер Барне, и обувката, намерена на убитата Ерин Кели. Преди петнадесет години полицията бе успяла да открие магазина, където е била продадена обувката, с която е била намерена Нан Шеридън. Но никой не можа да си спомни кой я бе купил.

Обувката на Клер Барне беше скъпа, модел Чарлз Журдан, който се продаваше в луксозните универсални магазини из цялата страна. По-точно, продаваха се две хиляди чифта. Невъзможно беше да се проследят всичките. На Ерин Кели беше съвременен модел на Салвадоре Фараджамо. Агенти и нюйоркски полицаи започнаха да обикалят универсалните магазини, специализираните магазини за обувки и тези с намалени цени.

Доведоха Лен Паркър на разпит. Той веднага започна високопарно да обяснява колко грубо се е отнесла Дарси с него.

— Исках само да й се извиня. Знам, че се държах неприлично. Може би наистина е имала ангажимент за вечеря. Проследих я и видях, че не лъжеше. Чаках навън на студа, докато тя вечеряше в онзи скъп ресторант.

— Просто стояхте отвън ли?

— Да.

— А после?

— Веднага се качи в едно такси с онзи тип. Аз също взех такси. Слязох малко по-надолу от блока. Мъжът я изпрати до вратата и си тръгна. Изтичах. След всичко, което преживях, за да й поднеса извиненията си, тя да ми блъсне вратата в носа!