Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 79

Чу се трясък от затварянето на входната врата. Влязоха Дони и Бет. Лицето на Дони изглеждаше отпуснато и щастливо. Беше точно копие на лицето на Дъг на същата възраст. Дъг й беше взел акъла в горните класове на гимназията.

Сюзън усети как я преряза остра болка. Едва ли някога ще успея да го забравя напълно. Той е като неизлечима болест, призна си тя. Спомни си как Дъг я умоляваше тогава: „Сюзън, колата ми се развали. Сега се опитват да ме обвинят. Трябва да намерят някой виновен. Кажи им, че съм дошъл при теб в седем“.

Дони мина зад гърба й.

XI

Събота 2 март

Беше събота, два и половина сутринта, когато се прибра. До този момент през цялото време го владееше непреодолимо желание да си бъде у дома. Само тук Чарли можеше да бъде такъв, какъвто е. Да не се крие в тялото на другия. Можеше да танцува в синхрон с Астер, да се усмихва на фантома в прегръдките си, тихо да тананика в ухото й. Къщата се намираше на великолепно уединено място, спуснатите пердета го криеха от непристойния поглед на някой натрапник, резетата го пазеха от външния свят, изпитваше безкрайно чувство на сигурност, ненарушаване от човешко същество, беше свободен да се разхожда из сладките си спомени.

Нан. Клер. Джанин. Мари, Шийла. Леели. Анет. Тина. Ерин. Всички те му се усмихваха, бяха толкова щастливи, че са с него. Не им се удаде случай да се нахвърлят отгоре му, да му се подиграят, да го гледат презрително. А накрая, когато разбираха какво ги чака, го обземаше онова страхотно чувство на задоволство. Още съжаляваше, че успя да даде на Нан възможност да разбере какво става, да го умолява. Леели и Анет го молеха да пощади живота им. Мари и Тина се бяха разплакали.

Понякога момичетата се връщаха при него едно по едно. Друг път се появяваха заедно. „Смени партньорката и танцувай с мен.“

Сигурно първите два пакета вече са пристигнали. О, колко му се искаше да се превърне в муха и от стената да наблюдава как ги отварят, как в озадачените им погледи се появява прозрението.

Имитатор на чужд почерк.

Няма да го наричат повече така.

Сега Джанин ли беше наред, или Мари? Джанин.

Двадесети септември преди две години. Ще изпрати пакета веднага.

Слезе в мазето. Кутиите с обувките бяха толкова приятна гледка! Като си сложи гумените ръкавици, както правеше това всеки път, когато пипаше вещите, принадлежащи на момичетата, той се протегна да вземе кутията с картичка, на която пишеше „Джанин“. Щеше да я изпрати на семейството й в Уайт Плейнс.

Погледът му попадна върху последната картичка. Ерин. Започна да се кикоти. Защо да не изпрати и нейните сега? По този начин щеше да прати версията им за имитация по дяволите. Ерин му бе казала, че баща й е в старчески дом. Ще ги изпрати на нюйоркския й адрес.

Но ако някой глупак пропуснеше да предаде пакета на полицията? Не искаше да го захвърлят и да събира прах в някой килер.

А ако ги изпрати на адреса на моргата? Все пак това беше нейният последен нюйоркски адрес. Щеше да бъде много забавно.