Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 83

Неговият помощник Ърни му съобщи, че има ново развитие на нещата. Един следовател от участъка в Мидтаун Норт е заловил Питей Потърс, скитника, който живеел на кея, където бе намерено тялото на Ерин Кели. Питей бил на път към участъка за разпит. Винс се обърна и хукна към асансьорите.

Питей имаше проблеми със зрението. Виждаше двойно. Това му се случваше понякога след две бутилки от евтиното червено вино и означаваше, че вместо три ченгета, вижда три двойки ченгета близнаци. И нито един не го гледаше приятелски.

Питей си спомни мъртвото момиче. Колко беше студена, когато бе свалил колието й.

Какво казваше ченгето?

— Питей, върху врата на Ерин Кели има отпечатъци. Ще ги сравним с твоите.

Като в мъгла Питей си спомни за свой приятел, който бе намушкал един. Пет години вече е в затвора, а онзи, когото бе намушкал, се отърва само с леки наранявания. Питей никога не беше имал неприятности с полицията. Никога. Той не можеше да нарани и мравка.

Каза им това. Питей можеше да казва каквото си иска, но те не му вярваха.

— Вижте — избликна той в признания. — Аз намерих онова момиче. Нямах пари дори за чаша кафе — очите му се насълзиха при спомена за жаждата, която изпитваше. — Веднага познах, че украшението е от истинско злато. Беше дълга верижка, на която бяха закачени някакви много странни монети. Помислих си, че ако не го взема аз, ще го вземе първият, който я намери. Включително и някое ченге, както съм чувал — съжали за последните думи.

— Какво направи с колието, Питей?

— Продадох го за двайсет и пет долара на онзи дебелак, който работи на Седмо авеню около Сентрал парк саут.

— Берт-купува-продава — обясни един от полицаите. — Ще пипнем и него.

— Кога намери тялото, Питей? — попита Винс.

— Късно сутринта, когато се събудих — Питей присви очи. Изгледа ги хитро. Вече виждаше на фокус. — Но много рано, искам да кажа, когато още не беше съмнало, чух една кола да идва по кея, отмина ме и спря. Помислих си, че може да са търговци на наркотици и затова не излязох. Честна, дума.

— Не излезе, дори и когато колата се отдалечи? — попита един от следователите. — Дори не надникна ли?

— Е, когато се уверих, че е потеглила обратно…

— Видя ли колата, Питей?

Сега му вярваха. Сигурен беше. Само да можеше да им каже нещо, с което да ги накара да разберат, че иска да помогне. Питей се опита за миг да разсее алкохолната мъгла от главата си. В спомените му се върнаха всичките онези дни, които бе прекарал с бутилка сапунена вода и с гумена миячка на изхода на Петдесет и шеста към Западната магистрала. Имаше достатъчно голям опит, за да знае как изглеждат колите отзад.

Сякаш отново видя задните светлини на колата, която се отдалечаваше от кея. В главата му се появи споменът за задното стъкло.

— Беше голяма лека кола — триумфиращо каза той. — Кълна се в гроба на Бърди, че колата беше голяма.

След като мъглата отново го връхлетя, Питей трябваше да се насили да не се изкикоти. Бърди сигурно е още жива.