Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 80

Първо трябваше добре да избърше обувките и кутиите, за да бъде сигурен, че по тях няма никакви отпечатъци. Да извади документите им за самоличност. Ще извади портмонетата от чантите им, а после ще зарови самите чанти.

Ще обвие с чиста хартия различните обувки. Ще сложи капаците. Той хареса рисунките върху тях. Рисуваше все по-добре. Рисунката върху кутията на Ерин беше почти като на професионалист.

Кафеникава опаковъчна хартия, самозалепваща се лента. Етикет за адреса. Всички тези неща можеха да се купят навсякъде из Съединените щати.

Първо адресира пакета на Джанин.

Сега беше ред на Ерин. В телефонния указател щеше да намери адреса на моргата.

Чарли се намръщи. Ами ако някой тъпак, който получава пощата там, не го отвори, а реши да го върне на пощальона? „Никой с това име не работи тук.“ И след като нямаше адрес на подателя, пакетът щеше да бъде унищожен.

Съществуваше и друга възможност. Дали нямаше да направи грешка? Не. Нямаше. Отново се изкикоти. Това със сигурност щеше да ги накара да се понапънат!

Той започна да пише с печатни букви името на онзи, когото бе избрал да получи ботуша на Ерин и специалната обувка.

Дарси Скот…

В събота Дарси се срещна с ПК 1143, Албърт Бут. Отидоха да обядват в кафене „Виктория“. По нейна преценка беше на около четиридесет години. По време на телефонния им разговор успя да научи, че в обявата се представял като специалист по компютри, обичал да чете, да кара ски, да играе голф, да танцува валс, да се разхожда из музеи през свободното си време и да слуша грамофонни плочи. Освен това й каза, че притежава чувство за хумор.

Последното, според Дарси, се оказа доста съмнително, особено след като Бут я попита дали не се чувства като тайна агентка, след като се среща с хора, които са регистрирани под някакъв номер. Преди да изпие първата чаша кафе, Дарси вече се съмняваше във всичко, за каквото твърдеше в своята обява, с изключение на компютърните му умения. Имаше отпуснатия вид на телевизионен маниак, който с нищо не подсказваше, че е скиор, играч на голф, танцьор или човек, който обича да се движи.

Разговорите му се въртяха единствено около миналото, настоящето и бъдещето на компютрите.

— Преди четиридесет години компютърът представляваше две стаи, пълни с машинария, която вършеше точно това, което върши сега компютърът на вашето бюро.

— Най-накрая и аз си купих един миналата година.

Той стреснато я изгледа.

Докато ядяха пържените яйца „Бенедикт“, Бут сподели своето възмущение от това как някои находчиви студенти си поправят бележките, като влизат в компютърната система на университетите.

— Трябва да ги пратят за пет години в затвор. А и да платят голяма глоба.

Дарси беше сигурна, че според него оскверняването на божия храм е по-малко престъпление.

Докато пиеха последната си чаша кафе, той най-накрая приключи с развиването на своята теория, че бъдещите войни ще бъдат спечелени от специалистите, които успеят да извадят от употреба вражеските компютри.