Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 77

— Сигурен ли сте, че това са обувките на Нан Шеридън?

— Сравнихме ги. И двата чифта съвпадат.

— А пресата научи ли?

— Засега не. Правим всичко възможно да не разберат, но не давам гаранция. Нали познавате Крис Шеридън? Това е първата му грижа.

— Моята също — бързо каза Винс. — Вече знаем, че този убиец е започнал преди петнадесет години, ако не и по-отдавна. Сигурно има някаква причина да изпраща тези обувки сега. Искам да говоря с един от нашите психиатри и да видя какво ще ми каже по този въпрос. Ако някой от разпитаните във връзка с убийството на Нан Шеридън е свързан по някакъв начин с Клер Барне, бихме могли да кажем, че сме попаднали на вярната следа.

— А Ерин Кели? Не я ли включвате и нея?

— Все още не съм сигурен. Възможно е смъртта й да е свързана с изчезналите скъпоценности и нарочно да са направили така, че да изглежда като имитация на чужд почерк.

Уговориха се Винс да вземе обувките на следващия ден и затвориха.

Помощникът му Ърни Сизек, новият млад колега от Колорадо, го информира за обаждането на Дарси по повод на Лен Паркър.

— Този тип е откачалка — каза Сизек, — работи в Нюйоркския университет. Електротехник е. Бил много сръчен. Самотник. Има параноично отношение към парите. Но, представи си! Семейството му е богато. Паркър има голям доход. Попечител внася на негово име в банка немалка сума всеки месец. Единственият път, когато е изтеглил голяма сума, е било преди няколко години. Попечителят е на мнение, че е купил имот. По всичко личи, че живее на заплата в стара сграда на Девето авеню. Кара стара кола. Не плаща за гараж. Паркира на улицата.

— Има ли полицейско досие?

— За същото нещо, от което се оплака и тази Скот.

Преследва млади жени. Крещи им. Всички бягат от него. Досега не е употребил физическо насилие. Нарушавал е реда, но присъди няма.

— Доведи го сега.

— Говорих с психоаналитика му. Казва, че е безопасен.

— Сигурно е така. Като всички подобни маниаци, и той сигурно не върши това, което е в главата му. И двамата познаваме много такива типове.

Съобщението, че Сюзън възнамерява да заведе децата при баща си в Гилфорд, Кънектикът, за почивните дни, беше прието от съпруга й без всякакви възражения. Дъг си бе уредил да иде на танци с разведената агентка по недвижими имоти и тъкмо се колебаеше дали да отложи срещата. Вече две вечери беше закъснявал през тази седмица и макар че видимо Сюзън бе останала доволна от вечерята в Ню Йорк в понеделник, нещо в поведението й го караше да бъде особено внимателен.

Посещението на Сюзън и децата при баща й му осигуряваха два свободни дни. Той не предложи да отиде с тях. Това щеше да е лицемерен жест. Бащата на Сюзън не го обичаше и го иронизираше, че след като често работи и нощем, Дъг трябва да е станал много важна личност.

— Как така, след целия този труд, който полагаш, искаш от мен пари на заем, за да купиш къщата! С удоволствие ще ти помогна да прегледаме заедно финансовото ти състояние и да видим какъв е проблемът.