Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 55

Винс се обърна и се отправи към вратата. Докато натискаше дръжката, погледна назад.

— Бих казал, че последното се отнася за случая с Ерин Кели.

Във вторник вечерта Чарли спря пред задния вход и влезе направо в мазето. Свали купчината кутии за обувки и ги сложи върху фризера. На всяка една от тях беше закачено името на момичето, на което принадлежеше. Не че имаше нужда да си припомня. Спомняше си всичките с пълни подробности. Освен това, с изключение на Нан, беше записал на видеокасетофон всяка от тях. Беше записал и предаването за смъртта на Нан. Бяха успели да намерят момиче, което да прилича на нея.

Отвори кутията на Нан. Протрита маратонка и черна сатенена обувка с лъскаво украшение. Обувката беше префърцунена. Оттогава вкусът му бе станал по-добър.

Дали да изпрати обувките на Нан и Ерин едновременно? Започна да размишлява върху тази идея. Решението беше твърде интересно.

Не. Ако направеше това, полицията и журналистите щяха веднага да разберат, че теорията им за имитация на познат почерк е грешна. Щяха да се сетят, че един и същ чифт ръце е изстискал живота и от двете.

Може би щеше да бъде по-забавно известно време да си поиграе с тях.

Първо да изпрати обувката на Нан и на първото от другите момичета. Казваше се Клер и се запозна с нея преди две години. Пепеляворусата оперетна актриса от Ланкастър. Танцуваше толкова хубаво. Беше способна. Истински талант. Портмонето й беше в кутията заедно с белия сандал и златистата обувка. Сигурно семейството й вече е освободило апартамента й. Ще изпрати пакетчето на адреса в Ланкастър.

След това през няколко дни щеше да изпраща по един пакет. Джанин. Мари. Шийла. Леели. Анет. Тина. Ерин.

Така щеше да ги разпредели, че всички да бъдат изпратени до тринадесети март. След петнадесет дни.

На този ден вечерта, независимо по какъв начин ще успее да го постигне, Дарси щеше да танцува тук с него.

Чарли впери поглед във фризера. Дарси щеше да е последната. Може би щеше да я остави при себе си завинаги…

Когато във вторник вечерта Дарси се върна от летището, на телефонния секретар се бяха записали десетина души. Съболезнования от стари приятели. Седем души я бяха търсили във връзка с обяви за запознанства, на които Ерин бе отговорила от нейно име. Отново се беше обаждал Дейвид Уелд с приятния глас. Този път си бе оставил телефонния номер. Така бяха направили Лен Паркър, Кол Грифин и Албърт Бут.

Беше я търсил и Гюс Боксър, за да й каже, че се е появил кандидат за апартамента на Ерин Кели. Би ли могла госпожица Скот да опразни апартамента до края на седмицата? Ако това стане, няма да плаща наема за март.

Дарси върна лентата, записа имената и телефонните номера на обадилите се и смени касетката. Може би Винс Д’Амброзио ще поиска да презапише тези гласове.

Стопли си готова супа, изяде я върху поднос в леглото. Когато свърши, взе телефона и списъка на мъжете, които я бяха търсили. Набра първия номер. Когато чу как телефонът от другата страна започна да звъни, тресна слушалката обратно. Сълзи покриха бузите й, докато ридаеше: