Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 56

— Ерин, искам да се обадя на теб.

VIII

Сряда 27 февруари

В девет сутринта Дарси вече беше на работното си място. Бев я беше изпреварила. Беше приготвила кафе, сок от пресни портокали и топли гевреци. На перваза на прозореца имаше нова саксия. Бев нежно я прегърна, екстравагантно гримираните й очи излъчваха съчувствие.

— Сигурно можеш да познаеш какво искам да ти кажа.

— Да, мога — Дарси усети съблазнителната миризма на кафе. Взе си един геврек. — Не знаех, че съм толкова гладна.

Бев започна делово:

— Вчера се обадиха двама клиенти. Видели са чудото, което направи в апартамента на Ролстън Армс. Искат да обзаведеш и техните апартаменти. Освен това ще се заемеш ли с хотела на Тридесета улица и Девето авеню? Обадиха се новите собственици. Твърдят, че имат повече вкус, отколкото пари.

— Преди да се захвана с каквото и да било, трябва да опразня апартамента на Ерин — Дарси отпи от кафето и отметна косата си назад. — Страхувам се от това.

Бев беше тази, която й предложи просто да премести всички мебели в склада.

— Казвала си ми, че Ерин има страхотни мебели. Не можеш ли да използваш поотделно нещата й при различни проекти? Една от клиентките, които се обадиха, иска да обзаведе стаята на дъщеря си по наистина специален начин. Момичето е на шестнадесет години и се връща у дома след дълго лечение в болница. Трябвало да полежи и вкъщи доста време.

Колко хубаво щеше да бъде, ако месинговото легло на Ерин достави радост на болното момиче! А и на нея щеше да й е по-лесно.

— Трябва да проверя дали вече мога да изнасям всичко.

Дарси се обади на Винс Д’Амброзио.

— Знам, че полицията е приключила с огледа на апартамента — каза й той.

Бев уреди пикапа да иде на Кристофър стрийт на другия ден.

— Аз ще чакам там. Ти само ми покажи какво искаш.

По обяд двете с Дарси отидоха в апартамента на Ерин. Боксър ги пусна вътре.

— Благодаря, че освобождавате жилището — заскимтя той. — Новият наемател е много симпатичен човек.

„Колко ли ти е бутнал този човек — помисли си Дарси. — Не искам повече да идвам тук.“

Реши да задържи някои от блузите и шаловете на Ерин за спомен. Останалите дрехи даде на Бев.

— Ти носиш същия размер. Моля те само да не ги обличаш на работа.

Бижутата, които Ерин беше изработила. Бързо ги събра, като избягваше да мисли в този момент за таланта на Ерин. През цялото време обаче нещо я безпокоеше. Накрая струпа всички бижута върху работната маса. Обици, колиета, брошки, гривни. Злато. Сребро. Скъпоценни камъни. Официални или ежедневни — всичките бяха красиви и много артистични. И все пак, какво я караше да изпитва такова безпокойство?

Новото колие, което Ерин беше украсила със златни копия от римски монети. Тя обичаше да се шегува за него: „Струва около три хиляди долара. Направих го за една изложба през април. Не мога да си позволя да го оставя за себе си, но преди да го продам, ще го сложа няколко пъти.“

Къде ли беше това колие?

Дали Ерин не си го е сложила, когато е отишла на последната си среща? Колието, както и пръстенът с инициалите, и часовникът. Била ли е с тях, когато са я намерили?