Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 57

Дарси струпа личните бижута на Ерин в един куфар заедно със съдържанието на сейфа. Щеше да продаде неупотребените скъпоценни камъни, за да покрие разходите по Били. Тя не се обърна назад, когато за последен път затвори вратата на апартамент 3 Б.

В четири следобед в сряда един следовател от полицейски участък номер шест, въоръжен със снимката на Ерин Кели, обикаляше заведенията около Уошингтън скуеър. До този момент опитите му да намери доказателства бяха безплодни. Някои бармани, без много да мислят, казваха, че я познават.

— Отбива се тук от време на време. Понякога с придружител. Друг път е имала среща тук. Миналия вторник? Не, не съм я виждал миналата седмица.

Снимката на Чарлз Норт не донесе никакъв резултат.

— Никога не съм виждал този човек — казваха всички.

Най-накрая барманът в „Едис Орора“, заведението, което се намираше в западната част на Четвърта улица, беше категоричен:

— Да, миналия вторник това момиче беше тук. В сряда сутринта заминах за Флорида. Току-що се връщам. Затова съм сигурен за деня. Разприказвахме се. Казах й, че най-сетне ще посъбера малко слънце. Очакваше някого и стоя близо четиридесет минути. Така и не се появи никой. Симпатично момиче. След това плати и си тръгна.

Барманът беше сигурен, че денят е бил вторник, сигурен, че Ерин Кели е дошла в седем вечерта, сигурен, че си е тръгнала сама. Той дори описа дрехите, с които е била облечена, включително и необикновеното колие, украсено със старинни римски монети.

— Колието беше нещо специално. Имаше вид на скъпо. Казах й да го скрие под яката на палтото си, ако се разхожда сама навън.

Следователят се обади на Винс Д’Амброзио от телефонния автомат в бара. Винс незабавно позвъни на Дарси, която потвърди, че Ерин е имала златно колие с монети.

— Мислех, че е било на нея, когато са я намерили — каза на Винс, че липсват както пръстенът с инициалите, така и часовникът.

— Имала е часовник и обици, когато са я намерили — тихо каза Винс и попита дали може да я посети.

— Разбира се — отвърна Дарси. — Ще работя до късно.

Когато Винс пристигна в работата й, носеше копия от всичко, което бяха намерили в папката на Ерин с отговорите на обявите.

— Прегледахме най-внимателно всички писма. Вътре имаше и квитанция от един от онези частни трезори, които са отворени през цялото денонощие. Ерин си е наела клетка миналата седмица. Казала е на служителя, че е дизайнер на бижута и се страхува за някои от скъпоценностите, които държи в апартамента си.

Дарси внимателно слушаше, докато Винс Д’Амброзио й разказваше, че във вторник вечерта срещата на Ерин не се е състояла.

— В осем без петнадесет си е тръгнала сама. Засега сме склонни да приемем, че това е углавно престъпление. Във вторник вечерта е носела колието, но то е липсвало, когато са я намерили. За пръстена не знаем нищо.

— Тя винаги носеше този пръстен — каза Дарси.

Винс кимна.

— Възможно е да е носела със себе си и торбичката с диаманти.

Зачуди се дали Дарси Скот чува какво й говори. Тя седеше на бюрото си, бледо жълтият пуловер подчертаваше светлите кичури в кестенявата й коса, изразът на лицето й показваше, че се владее. Сега очите й бяха по-скоро зелени, отколкото лешникови. Не му се искаше да й оставя папката на Ерин. Сигурен беше, че веднага ще напише писма на онези, които бяха отбелязани с кръгче.