Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 53

Дразнеше се винаги, когато чуеше някой да казва, че психоанализата е заместила изповядването.

В изповедта всеки обвинява себе си, възразяваше той. При психоаналитика обвиняваш някой друг.

Собствената му дисертация по психология само затвърди това схващане.

Имаше чувството, че Наш усеща премерената му враждебност към повечето психоаналитици. Усеща я и я разбира.

Гледаха се един друг. „Облечен е добре, без да се набива в очи“ — помисли си Винс. Знаеше, че не го бива да избере подходяща вратовръзка за костюма си. Обикновено Алис вършеше тази работа. Не че това го интересуваше чак толкова. Предпочиташе да носи кафява връзка на син костюм, вместо да слуша непрекъснатите й подмятания:

— Защо не напуснеш Бюрото и не си намериш работа, където да печелиш добри пари?

Днес бе сграбчил първата вратовръзка, която му попадна, и си я беше завързал в асансьора. Беше в кафяво и зелено. Костюмът му беше син на тънки райета.

Алис беше сега госпожа Малкълм Дръкър. Малкълм носеше вратовръзки „Херме“ и ушити по поръчка костюми. Хенк бе казал на Винс, че Малкълм се е напомпал до размер петдесет и две. Петдесет и втори за ниски фигури.

Наш беше облечен в сиво туидово сако с връзка на червени и сиви шарки. Има приятна външност, призна Винс. Силна брадичка, дълбоко хлътнали очи. Кожата на лицето му беше леко обрулена от вятъра. Винс харесваше мъже, на които им личеше, че не се страхуват от лошото време.

Той започна направо:

— Д-р Наш, оставили сте две съобщения на телефонния секретар на Ерин Кели. Това ни кара да мислим, че сте я познавал, че сте се срещал с нея. Вярно ли е?

— Да. В момента пиша книга, която разглежда от социална гледна точка явлението „обяви за запознанства“. Издателят е „Кърнс и Браун“, редактор е Джъстин Кроуел.

„Само и само да не си помисля, че наистина се е опитвал да си намери приятелка“ — мина през главата на Винс, но бързо отпъди тази мисъл.

— Какъв беше случаят с Ерин Кели? Вие ли отговорихте на нейната обява, или тя на вашата?

— Тя отговори на моята — Наш отвори чекмеджето си. — Предполагах, че ще ми зададете този въпрос. Ето я обявата, на която отговори. Тук е и писмото й. Срещнахме се в бара на Пиер на тринадесети януари. Беше хубава млада дама. Изразих учудването си, че жена с такава привлекателна външност прибягва до услугите на обявите, за да си намери приятел. Тя честно си призна, че върши това заради своя приятелка, която работи върху документален филм. Обикновено по време на такива срещи не споделям своите причини, но с нея бях откровен.

— Само един път ли се срещнахте с нея?

— Да. Бях много зает. Оставаше ми много малко да завърша книгата си и бързах. Бях решил да се обадя на Ерин, когато предам ръкописа. Миналата седмица разбрах, че това няма да стане по-рано от месец. Не искам да го претупвам.

— И решихте да й се обадите.

— Да, позвъних в началото на седмицата. Опитах отново миналия вторник. Не, беше петък, точно преди да замина за почивните дни.

Винс внимателно прочете писмото, което Ерин беше изпратила на Наш. Към него беше прикачена неговата обява: „Разведен, лекар, тридесет и седем годишен, висок ръст, привлекателна външност, добро обществено положение, с чувство за хумор. Обича ските, ездата, музеите и концертите. Търси привлекателна неомъжена или разведена жена с творческа професия. П.к. 3295.“