Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 44

Грабна опаковките с шунка и сирене и си взе хляб от кутията на плота. На кухненската маса лежеше седмичното издание на местния вестник. Дъг си направи сандвич, сипа си бира и докато ядеше, заразлиства вестника. Вниманието му беше привлечено от спортната страница. По време на междуучилищното първенство отборът на Скарсдейл неочаквано победил отбора на Добс Фери. Победният кош бил вкаран от втория нападател Доналд Фокс.

Дони! Защо никой не му беше казал?

Дъг усети как дланите му започнаха да се изпотяват. Ами ако Сюзън се е опитвала да го намери по телефона във вторник вечерта? Дони беше разочарован и мрачен, когато Дъг му каза, че може да не си дойде за мача. Съвсем в стила на Сюзън беше да предложи да му съобщят новината по телефона.

Вторник вечер. Сряда вечер.

В хотела имаше нова телефонистка. Не беше като другото девойче, което с готовност приемаше стотачките, които от време на време й даваше.

— Запомни, който и да ме търси, съм излязъл. Отишъл съм на заседание. Ако пък е прекалено късно, помолил съм да не ме безпокоят.

Новата телефонистка имаше вид сякаш позира за реклама на съвестта. Той все още търсеше начин как да я убеди да лъже. Но това не го тревожеше особено много. Беше обучил Сюзън да не го търси по телефона, когато остава в града „по важна работа“.

Ала тя вероятно се е мъчила да го открие във вторник вечерта. Беше убеден в това. В противен случай щеше да накара Дони да му се обади в сряда в службата. А онази глупачка, телефонистката, сигурно й е казала, че няма никакви срещи и че в апартамента на фирмата няма никой.

Дъг огледа кухнята. Беше учудващо подредена. Преди осем години, когато купиха тази къща, я ремонтираха основно. Кухнята можеше да бъде мечтата на всеки майстор готвач. В средата й имаше умивалник и голям плот за рязане на продукти. Опасана бе с шкафове, върху които бяха наредени най-модерните кухненски уреди. През стъкления покрив влизаше обилна светлина.

Старецът на Сюзън им беше заел парите за ремонта. От него бяха взели и сумата за част от първоначалната вноска за къщата. На заем. Не им ги беше подарил.

Ако Сюзън вземе да се разсърди истински…

Дъг изхвърли недоядения сандвич в кофата за боклук и си взе бирата в хола.

Сюзън го наблюдаваше как влиза в стаята. „Моят съпруг красавец“, помисли си тя. Нарочно бе оставила вестника на масата, предполагайки, че Дъг ще се зачете. Сега сигурно умираше от страх. „Представя си как съм звъняла в хотела, за да му съобщя за Дони. Странното е, че едва когато осъзнаеш действителността, започваш да виждаш ясно нещата.“

Дъг седна на креслото срещу нея. „Страхува се да започне пръв“, реши тя. Пъхна книгата подмишница и се изправи.

— Децата ще се върнат около десет и половина. Ще почета в леглото.

— Аз ще ги дочакам, скъпа.

„Скъпа.“ Сигурно е много разтревожен.

Сюзън се настани удобно в леглото и отвори книгата. След малко, знаейки, че не може да се съсредоточи, я остави настрана и пусна телевизора.