Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 43

— Тук е Майкъл Наш. Съжалявам, че не те намирам, Ерин. Търсих те и преди няколко дни. Предполагам, че си заминала някъде. Надявам се да не се е случило нищо лошо с баща ти.

И този път съобщи служебния и домашния си телефон.

Както винаги движението в петък вечер по пътя към Бриджуотър беше много натоварено. Едва след като мина Патерсън, пътят започна да се разчиства. Оттам с всеки километър гледката ставаше все по-прекрасна. Наш усети как напрежението му изчезва. Когато влезе в Скотсхейс, вече се чувстваше превъзходно.

Баща му бе купил имението, когато Майкъл беше на единадесет години. Четиристотин акра градини, гори и поляни. Плувен басейн, тенис корт, конюшни. Къщата беше копие на господарски дом в Бретон. Каменни стени, керемиден покрив, зелени капаци на прозорците, галерия от бели колони. Всичко на всичко двадесет и две стаи. В половината от тях Майкъл не бе влизал от години. Ирма и Джон Хюз, семейството икономи, се грижеха за всичко.

Очакваше го приготвената от Ирма вечеря. Сервира му я в кабинета. Майкъл се настани в любимото си старо кожено кресло и зачете записките, които щеше да използва утре, когато започне да пише следващата глава от книгата, си. В нея щеше да разгледа психологическите проблеми на онези, които, отговаряйки на обяви за запознанства, изпращат свои снимки отпреди двадесет и пет години. Имаше намерение да се съсредоточи върху причините, които ги караха да вършат тази дребна измама, и оправданието, което измислят, когато отидат на срещата.

Това се беше случвало на много млади жени, с които беше разговарял. Няколко от тях бяха изпитали истинско възмущение. Други пък се забавляваха.

В десет без петнадесет Майкъл пусна телевизора в очакване на новините и отново се зачете в бележките си. Когато чу името Ерин Кели, се стресна. Сграбчи дистанционното управление и усили звука докрай, така че гласът на говорителя закънтя из стаята.

— Ерин — каза на глас той, — кой е могъл да ти стори това?

В петък вечерта, преди да се отправи към дома си в Скарсдейл, Дъг Фокс се отби да пийне нещо в бар „Харви“. Барът беше любимо място на уолстрийтската тълпа. Както обикновено беше претъпкан и никой не обръщаше внимание на новините по телевизията. Дъг не чу съобщението за намереното на кея тяло.

Когато беше сигурна, че той ще се прибере, Сюзън хранеше първо децата и го чакаше, за да вечерят заедно, но днес, прибирайки се в осем часа, я завари да чете в хола. Тя почти не го погледна и се отдръпна при опита му да я целуне по челото.

Дони и Бет бяха отишли на кино с Гудуинови, обясни тя, Триш и бебето спяха. Не предложи да му приготви нещо за ядене. Зачете се в книгата отново.

За миг Дъг несигурно остана прав до нея, сетне се обърна и отиде в кухнята. „Защо тъкмо сега, когато съм гладен, трябва да се държи по този начин? — раздразнено си помисли той. — Сърдита е, защото не съм се прибирал две вечери, а снощи много закъснях.“ Отвори хладилника. Единственото, което Сюзън правеше добре, беше готвенето. В растящия си гняв реши, че след като е успял да се прибере, поне трябваше да му е приготвила нещо.