Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 42

— Бих искал да ви видя с един голям и хубав пръстен, който да съчетае всички тези камъни. В средата големият и малките диаманти, опасани от редуващи се диаманти и смарагди. Ще използваме диамантите от сватбения ви пръстен, а мога да ви намеря смарагди с много добро качество на доста прилична цена.

По време на спокойната вечеря в Уотър клъб той предвкусваше удоволствието от подмяната на големия диамант с обработен циркон. Понякога имитацията беше толкова добра, че можеше да заблуди и невъоръженото око на специалист. Естествено, щеше да направи оценка на новия пръстен, преди да свали диаманта. Самотните жени оценяваха такива жестове.

„Колко мило от твоя страна, че си се погрижил за оценката. Веднага ще я занеса в моята застрахователна компания.“

След вечеря поседя на бара в Уотър клъб. Имаше нужда да се разтовари. Ухажването и вниманието към тези застаряващи жени го изтощаваха, макар че бяха доходоносни.

Часът беше девет и половина, когато се отправи към жилището си, което се намираше на няколко пресечки от ресторанта. В десет беше вече по пижама и халат, който наскоро бе купил в „Армани“. Настани се във фотьойла с чаша бърбън с лед и пусна новините.

Чашата се разклати в треперещите ръце на Стратън и течността се разля върху халата му, когато от екрана научи, че са открили тялото на Ерин.

Майкъл Наш унило си мислеше дали да не предложи безплатни консултации на Ан Тайър, блондинката, която за негово голямо съжаление бе купила съседния апартамент. Когато в шест без десет вечерта в петък заключи кабинета си, я завари да разговаря с портиера във фоайето. Щом го видя, бързо застана до него и зачака асансьора. Докато пътуваха, не спря да говори, сякаш бързаше да го плени с чара си, преди да стигнат двадесетия етаж.

— Днес ходих в Завър и купих великолепно парче сьомга. Приготвих цял поднос с ордьоври. Приятелката ми трябваше да дойде, но ми се обади, че е възпрепятствана. Хич не ми се иска да хвърлям тези вкуснотии. Мислех си дали…

— Рибата, в Забър е наистина чудесна. Приберете я. Ще издържи няколко дни — прекъсна я той. Усещаше изпълнения със съчувствие поглед на момчето от асансьора. — Рамон, до скоро. Излизам след няколко минути.

Пожела приятна вечер на оклюмалата госпожица Тайър и влезе в апартамента си. Щеше да излиза, но след около час. Дано беше разбрала намека му и го оставеше на мира.

— Зависима личност, вероятно невротична, може да стане зла, когато се ядоса — изрече на глас той и се засмя. — Ей, вече не съм на работа. Какво ме интересува тази особа!

Щеше да прекара уикенда в Бриджуотър. Утре беше поканен на вечеря у Боулдстонови. Те винаги канеха интересни хора. По-важното бе, че възнамеряваше да посвети повече време на книгата, която пишеше. Наш призна вътре в себе си, че никакви удоволствия не могат да изместят работата по нея.

Преди да излезе, набра номера на Ерин Кели. Направи опит дори да се усмихне, докато слушаше напевния й глас: „Тук е Ерин. Съжалявам, че не можем да разговаряме. Моля, оставете съобщение.“