Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 31

Започна да преглежда новата купчина писма. Беше изпратила повече от сто до различни хора, които в последно време бяха пускали обяви за запознанства, с молба да споделят своя опит. Освен това бе убедила водещия Гари Финч да се обърне към такива хора и да ги покани да пишат за резултатите от обявите, които са давали или на които са отговаряли, и за причините, които са ги накарали да се откажат от това.

Резултатът от телевизионното съобщение се бе оказал златна мина. Относително малък брой хора пишеха с възторг за срещата си с „най-прекрасния човек на света и сега сме сгодени“… „живеем заедно“… „женени“.

Много други споделяха разочарование. „Каза ми, че е предприемач. Искаше да каже — фалирал. Още при първата среща ми поиска пари на заем.“ Срамежлив ерген пишеше: „Критикува ме през цялата вечер. Какво нахалство било да пиша в обявата, че съм симпатичен. Да знаете само как се чувствах!“ „Започнаха да ми звънят посред нощ.“ „Когато се прибрах след работа, го заварих да смърка кокаин.“

Някои от писмата бяха анонимни. „Не искам да знаете коя съм, но съм сигурна, че един от мъжете, с когото се срещнах по обява, е този, който обра къщата ми.“ „Заведох у дома много симпатичен бизнесмен на около четиридесет и го заварих да се опитва да целува седемнадесетгодишната ми дъщеря.“

Сърцето на Нона се сви, докато четеше последното писмо от купчината. Подателят беше жена от Ланкастър, Пенсилвания. „Преди близо две години моята двадесет и две годишна дъщеря, актриса, изчезна. Тъй като не ни се беше обаждала дълго време, отидохме в нюйоркския й апартамент. Личеше, че не е била там много време. Тя отговаряше на обяви за запознанства. Отчаяни сме. Оттогава няма никаква следа от нея.“

„О, мили Боже, помисли си Нона, Божичко. Моля те, помогни да не й се е случило нещо лошо.“ С треперещи ръце започна да сортира писмата, като слагаше най-интересните в една от трите папки: Щастливи, Разочаровани, Сериозни проблеми. Последното остави настрана, за да го покаже на агента Д’Амброзио.

В един часа Кони й донесе сандвич с шунка и кашкавал.

— Няма нищо по-хубаво от малко холестерин — пошегува се Нона.

— Нямаше смисъл да ти поръчвам риба тон, след като не я ядеш — отвърна Кони.

До два часа Нона беше издиктувала писмата до потенциалните гости на предаването. Отбеляза си, че трябва да покани психиатър или психолог да участва в програмата. „Някой трябва да направи анализ на цялостното състояние на обявите за запознанства“, реши тя.

Винсент Д’Амброзио пристигна в три без четвърт.

— Знае, че е подранил — каза й Кони, — и е готов да почака.

— Не е необходимо. Покани го да влезе.

Още след първата минута Винс Д’Амброзио престана да обръща внимание на забележителното неудобство на зеленото канапенце в стаята на Нона. Смяташе себе си за добър познавач на хората и хареса Нона веднага. Държанието й беше прямо и приятно. Хареса му външният й вид, най-вече големите й кафяви очи. Беше привлекателна, без да е красива, нямаше почти никакъв грим. Освен това му харесваха и посивелите кичури на тъмнорусата й коса. Бившата му жена Алис също беше руса, но дългите й светли коси бяха резултат от честите й посещения във фризьорския салон. Сега поне е омъжена за човек, който може да си ги позволи.