Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 30

— Не си представях колко взривоопасна може да се окаже идеята ми за това предаване.

Разрови из хартиите по бюрото си и подаде на Хамилтън писмото от Винсент Д’Амброзио. Той изви вежди, докато го четеше.

— Ще дойде тук в три — преглътна Нона. — Както виждаш, той смята, че тези обяви имат и тъмна страна. Една моя близка приятелка, Ерин Кели, беше на среща по обява във вторник вечерта. Оттогава я няма.

Хамилтъновият инстинкт за новината преодоля раздразнението му.

— Мислиш ли, че има връзка?

Нона обърна глава и разсеяно забеляза, че цветето, което Дарси бе поляла преди два дни, отново бе започнало да клюмва.

— Надявам се, че не. Не знам.

— Обади ми се, след като се видиш с него. — Нона с отвращение осъзна, че Хамилтън предвкусва възможната журналистическа стойност на изчезването на Ерин; С видимо усилие да прояви съчувствие, той продължи: — Твоята приятелка сигурно е добре. Не се тревожи.

След като излезе от стаята, секретарката на Нона, Кони Френдър, надникна през вратата.

— Още ли си жива?

— Почти — Нона се опита да се усмихне. „Била ли е и тя някога на двадесет и една години“, запита се тя. Кони беше чернокожото копие на Джоан Най, президентката на клуба на веселяците. Млада, хубава, умна, интелигентна. Новата жена на Мат беше на двадесет и две години. „А аз ще стана на четиридесет и една“ — помиели си Нона. Нямаше ни дете, ни коте. Приятна мисъл.

— Тази неомъжена чернокожа жена иска да се види с някого, който диша — засмя се Кони. — Имам цял куп отговори на обявите, на които си писала. Можеш ли сега да им хвърлиш един поглед?

— Разбира се.

— Искаш ли още кафе? След Страховития Остин сигурно имаш нужда.

Този път Нона забеляза, че усмивката й е почти майчинска. Кони очевидно не знаеше, че някои феминистки не гледат с добро око на секретарките, които им предлагат кафе.

— С удоволствие ще изпия едно.

След пет минути донесе кафето.

— Нона, Мат е на телефона. Казах му, че си на заседание, но той настоява на всяка цена да говори с теб.

— Сигурно е така.

Нона я изчака да излезе от стаята, отпи от кафето и чак тогава вдигна слушалката. „Матю — помисли си тя. — Какво ли означаваше това име? Дар от Бога. Точно така.“

— Здравей, Мат. Как сте — ти и кралицата на абитуриентския бал?

— Нона, няма ли най-сетне да спреш да се заяждаш? — „Нима винаги е бил толкова кисел?“

— За съжаление, не мога.

„По дяволите“, помисли си Нона. След близо две години тя все още изпитваше болка, когато разговаряше с него.

— Искам да те питам нещо, Нона. Защо не купиш моята част от къщата? Джини не обича Хемптънс. Пазарът все още е слаб и ще ти я продам много изгодно. Знаеш, че винаги можеш да заемеш пари от твоите роднини.

„Матю просякът“ — помисли си Нона. Бракът му с млада жена го бе докарал до това положение.

— Аз не искам тази къща — тихо отговори тя. — Ще си купя моя, когато се освободим от тази.

— Но ти толкова я обичаше, Нона. Нарочно правиш това, за да ме накажеш.

— Дочуване — Нона прекъсна връзката. „Грешиш, Мат, помисли си тя. Обичах къщата, защото я купихме заедно и си сварихме раци, за да отпразнуваме първата нощ, прекарана в нея. И всяка година правехме различни неща, за да я направим още по-хубава. Сега искам да тръгна съвсем отначало. Без всякакви спомени.“