Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 29

— Ерин Кели, млада жена, която ангажирах във връзка с моето предаване за обявите за запознанства, е изчезнала от вторник вечерта. За нищо на света не би го направила, освен ако не е нещастен случай или нещо по-лошо. Залагам си живота за това.

Винс слушаше намръщено, докато Нона обясняваше с тревожен глас.

Той погледна програмата си за деня. До обяд имаше срещи в сградата. В един и половина трябваше да е при кмета. Нищо не търпеше отлагане.

— Удобно ли е да се срещнем в три? — попита той. След като затвори телефона, изрече на глас: — Още една.

Миг след като телефонира на Дарси за срещата с Винсент Д’Амброзио, Нона най-неочаквано бе посетена от Остин Хамилтън, директор и собственик на телевизионната компания „Хъдзън“.

Хамилтън се държеше студено и саркастично, което парализираше неговите подчинени. Нона бе успяла да го убеди за предаването за обявите за запознанства, въпреки че първата му реакция беше:

— Кой го е еня за шепа неудачници, които се срещат с други неудачници?

Беше получила съгласието му, като му показа пълните с обяви страници на вестниците и списанията.

— Това е социално явление в нашето общество — спореше тя. — Тези обяви струват пари. Историята е известна — момче иска да срещне момиче. Застаряващ чиновник иска да се запознае с богата разведена жена. Въпросът е дали Добрият принц среща Спящата красавица? Или тези обяви са страхотно, а дори унижаващо пилеене на време.

Хамилтън неохотно се съгласи, че от това може да излезе нещо.

— По мое време — заяви той — хората се запознаваха на обществени места, в гимназията, в университета или на забавите, на които ходехме. Имаш си определена група приятели и чрез тях се запознаваш с други хора от твоята социална среда.

Хамилтън беше шестдесетгодишен, типичен представител на завършилите скъпи училища и колежи сноби. Беше създал обаче телевизионния канал „Хъдзън“ без чужда помощ и откривателското му програмиране представляваше сериозно предизвикателство за трите големи телевизионни станции.

Когато се отби при Нона, настроението му беше катастрофално. „Винаги е безупречно облечен и въпреки това успява да остане забележително непривлекателен“, помисли си Нона. Скъпият му костюм не успяваше да скрие тесните му рамене и растящата му талия. Рядката му коса беше боядисана в сребристорус цвят, който съвсем не изглеждаше естествен. Тънките му устни, които имаха способността избирателно да се извиват в топла усмивка, представляваха почти невидима линия. Бледосините му очи гледаха хладно.

Той започна направо:

— Нона, до гуша ми дойде от това твое предаване. Мисля, че в тази сграда няма нито един човек, който да не е ангажиран да пуска или да отговаря на обяви за запознанства или пък да не сравнява до втръсване резултатите. Или трябва бързо да подготвиш предаването, или в противен случай ще се наложи да се откажеш.

Трябваше да предразположи Хамилтън, да го заинтригува. Нона реши да опита второто.