Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 27

Тя взе химикалка и бележник. Секциите трябваше да се сложат на дългата стена срещу прозорците. Другите… Остави химикалката и закри лицето си с ръце. „Трябва да свърша този проект. Трябва да се съсредоточа“ — отчаяно си помисли тя.

Появи се неканен спомен. Изпитната сесия в края на втората година. Тя и Ерин не излизат от стаята, надвесени над учебниците. От съседната стая се чува гласът на Брус Спрингстийн и ги изкушава да идат да се повеселят заедно с другите, които вече са взели изпитите си. Ерин се оплаква:

— Дарс, когато слушам Брус, не мога да се съсредоточа.

— Трябва да се опиташ. Може би ни трябват запушалки за уши.

Ерин хитро се усмихва:

— Имам по-добра идея.

След вечеря отидоха в библиотеката. Когато я затваряха, двете се бяха скрили в тоалетната, докато мине нощната охрана. Настаниха се на масите до асансьорите на седмия етаж, където не загасяха лампите, и учиха цяла нощ на пълна тишина, а призори се измъкнаха през един прозорец.

Дарси хапеше устни, тъй като усещаше, че всеки момент ще се разплаче. Избърса леко очи и нетърпеливо посегна към телефона, за да позвъни на Нона.

— Търсих те снощи, но те нямаше. — Разказа й за посещението си в апартамента на Ерин, за Джей Стратън, за колието на „Бертолини“, за липсващите диаманти.

— Стратън ще изчака няколко дни, за да види дали Ерин няма да се появи, и тогава ще се обади на застрахователната компания. Полицията не прие съобщението за изчезването на Ерин, тъй като това нарушавало правото й за свобода на движение.

— Глупости! — отсече Нона.

— Разбира се, че са глупости, Нона. Ерин беше на среща във вторник вечерта. Тя е отговорила на неговата обява. Това е, което ме тревожи. Не смяташ ли, че трябва да се обадиш на онзи агент от ФБР, който ти беше писал, и да поговориш с него?

Няколко минути по-късно Бев надникна в стаята на Дарси.

— Не исках да те безпокоя, но Нона е на телефона — лицето й изразяваше съчувствие. Дарси й бе казала за изчезването на Ерин.

— Оставих съобщение онзи от ФБР да ми се обади. Ще ти позвъня веднага щом говоря с него — Нона беше делова.

— Ако поиска да се срещне с теб, бих желала да дойда и аз.

Когато затвори телефона, Дарси погледна машинката за кафе на масичката близо до прозореца. Нарочно я беше заредила щедро с мляно кафе.

Онази нощ в библиотеката Ерин беше донесла термос със силно кафе без мляко.

— Кафето държи будни клетките на сивото вещество — беше заявила тя след втората чаша.

Сега, след втората чаша, Дарси най-накрая беше в състояние да се концентрира върху плана на апартамента. „Ти винаги си правата, Ерин-Мерин“ — помисли си тя, докато посягаше към скицника.

След съвещанието в залата на Фелепал Плаза, където се помещаваше Главната квартира на ФБР, Винс Д’Амброзио се прибра в кабинета си на двадесет и осмия етаж. Беше висок, със спортна фигура, която не будеше никакви съмнения, че през последните двадесет и пет години никой не беше отнел рекорда му на бягане на пет километра в неговата Алма Матер, гимназията „Сейнт Джо“ в Монтвейл, щата Ню Джърси.