Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 137

— Ти си много умен, Чарли.

— Харесаха ли ти обувките, които купих за Ерин? Отиваха много на роклята й.

— Знам, че отиваха.

— Аз също бях на Театралния бенефис. Познах Ерин по снимката, която ми беше изпратила, и проверих името й в списъка на гостите, за да бъда сигурен, че не греша. Тя седеше през четири маси от мен. Съдбата беше отредила да имам среща с нея на следващата вечер.

Стъпка. Стъпка. Приплъзване. Обръщане.

— Откъде знаеше номера на обувките на Ерин? Моя номер?

— Беше толкова лесно. Купих различни номера от обувките на Ерин. Исках точно този модел за Ерин. Помниш ли миналата седмица, когато ти влезе камъче в обувката и аз ти помогнах да го извадиш? Тогава видях твоя номер.

— А на другите?

— Момичетата обичат да ги ласкаят. Казвах: „Имаш толкова хубави стъпала. Кой номер носиш?“ Понякога купувах обувките специално. Друг път вземах от тези, които имах.

— Истинският Чарлз Норт не е пускал обяви за запознанства, нали?

— Не е. С него също се запознах на онзи бенефис. Непрекъснато говореше за себе си и аз му поисках визитната картичка. Никога не използвам моето име, когато се обаждам на жените, отговорили на онази специална обява. Ти ме улесни. Ти беше тази, която се обади.

Да, тя се беше обадила.

— Каза, че Ерин те е харесала, когато сте се срещнали за първи път. Не се ли страхуваше, че ще познае гласа ти, когато й се обади като Чарлз Норт.

— Обадих се от гарата, където е толкова шумно. Казах й, че бързам да хвана влака за Филаделфия. Сниших гласа си и говорех по-бързо от обикновено. Точно както днес следобед, когато говорих с твоята секретарка — тембърът на гласа му се промени, стана много висок. — Не прилича ли сега гласът ми на женски?

— Ами ако аз не можех да дойда в бара тази вечер? Какво щеше да направиш?

— Ти ми каза, че нямаш планове за тази вечер. Знаех, че ще направиш всичко възможно да откриеш мъжа, с който Ерин се е срещнала вечерта, когато изчезна.

— Да, Чарли, ти си прав.

Той зарови нос във врата й.

Стъпка. Стъпка. Приплъзване.

— Толкова се радвам, че и двете отговорихте на специалната ми обява. Нали я помниш, „Обича музиката, обича да танцува“?

„Защото какво е танцът, освен любов на музика“, продължаваше Синатра.

— Това е една от любимите ми песни — прошепна Майкъл. Той я завъртя, без да отпуска ръката й, която стискаше силно. Когато отново я привлече към себе си, тонът му бе станал доверителен, дори жален. — Вината е на Нан, че започнах да убивам момичета.

Нан Шеридън? Дарси си представи лицето на Крис Шеридън. Тъгата в очите му, когато говореше за сестра си. Неговият авторитет и присъствие в галерията. Очевидно персоналът го обичаше. Майка му. Колко лесно намериха път една към друга. Тя сякаш го чуваше да казва: „Надявам се, не сте вегетарианка, Дарси. Хубавото ядене е голямо удоволствие.“

Неговата тревога, че отговаря на тези обяви. Колко е бил прав! Искам да те опозная, Крис. Искам да кажа на майка ми и на баща ми, че ги обичам.