Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 136

Валсът свърши. Той продължаваше да я държи в прегръдките си. Очите му блестяха, отново тъмни като празни дупки.

„Не ме плашиш.“ С лекота той се впусна в елегантен фокстрот. Без усилие тя го последва. Той я държеше здраво, притискаше я силно. Тя не можеше да диша. Така ли бе правил с другите? Спечелваше доверието им. Довеждаше ги в тази отдалечена къща. Къде бяха труповете им? Наблизо ли бяха заровени?

Имаше ли някаква надежда да избяга от него? Щеше да я хване, преди да е стигнала вратата. Когато влизаха, тя бе забелязала копчето, под което пишеше „Паника“. Беше ли свързано с охранителна система? Можеше да не я убие, ако знаеше, че някой идва насам.

Усети как настойчивостта на Майкъл расте. Ръцете му бяха здрави като стомана, докато се носеше и пристъпваше в абсолютен такт с музиката.

— Искаш ли да узнаеш моята тайна? — прошепна той. — Това не е моята къща. Това е къщата на Чарли.

— На Чарли?

Стъпка назад. Приплъзване. Обръщане.

— Да, това е истинското ми име. Едуард и Джанис Наш бяха мои леля и чичо. Осиновили са ме, когато съм бил на една годинка, и сменили името ми от Чарли на Майкъл.

Той я гледаше отгоре. Дарси не смееше да го погледне в онези очи.

Стъпка назад. Стъпка встрани. Приплъзване.

— Какво се е случило с истинските ти родители?

— Баща ми убил майка ми. Осъдили го на смърт. Когато чичо ми се ядосваше, казваше, че ще стана като него. Леля ми беше мила с мен, когато бях малък, но после престана да ме обича. Казваше, че са били луди да ме осиновят. Казваше, че лошата кръв си личи.

Започна нова песен. Франк Синатра надяваше: „Ей, вие, хубавици, сложете си обувките за танци и елате да танцувате с мен.“

Стъпка. Стъпка. Приплъзване.

— Радвам се, че ми казваш това, Майкъл. Говоренето помага, нали?

— Искам да ме наричаш Чарли.

— Добре — тя се опита да говори спокойно. Той не трябваше да разбере, че се страхува.

— Искаш ли да научиш какво се случи с майка ми и баща ми? Имам предвид хората, които ме отгледаха.

— Кажи ми — Дарси усети колко я болят краката. Не беше свикнала да носи високи токчета. Усещаше как стегнатите на глезените каишки сякаш спират кръвта й.

Стъпка встрани. Обръщане.

Синатра увещаваше: „Обичай ме на претъпкан дансинг…“

— Когато бях на двадесет и една години, загинаха в злополука с лодка. Лодката експлодира.

— Съжалявам.

— Аз не. Този мръсен номер е мое дело. Аз съм точно като истинския си баща. Умори ли се, Дарси?

— Не, не. Добре съм. Приятно ми е да танцувам с теб. — „Запази спокойствие… запази спокойствие.“

— Скоро ще си починеш. Изненада ли се, когато получи обувките на Ерин?

— Да, много.

— Тя беше толкова симпатична. Харесваше ме. Когато се срещнахме за първи път, й разказах за моята книга, а тя ми говори за предаването и за това как тя и ти сте отговаряли на обявите. Беше наистина забавно. Вече бях решил ти да бъдеш следващата след нея.

„Следващата след нея.“

— Защо избра нас?

„И докато ритъмът бръмчи, какви щуротии да ти шептя“, пееше Синатра.

— И двете отговорихте на специалната обява. Както и всички момичета, които доведох тук. Но Ерин отговори и на една от другите ми обяви, онази, която показах на агента от ФБР.