Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 139
Мери Хигинс Кларк
Смътно долови някакви остри звуци. Опитваше ли се някой да й помогне? Вече… е… прекалено… късно, й мина през ума, преда да усети как потъва в мрака.
Крис влезе в стаята пръв. Дарси се бе пльоснала като парцалена кукла, ръцете й висяха отстрани, краката й бяха свити под нея. Дълги силни пръсти стискаха гърлото й. Писъците бяха спрели.
С яростен вик Крис се втурна в стаята и се нахвърли върху Наш, който, без да пуска Дарси, се наклони и падна. Ръцете му се разтресоха и отново стегнаха хватката около врата й.
Винс се хвърли до Наш, притисна с ръка врата му и започна да дърпа главата му назад. Полицаят от Бриджуотър сграбчи мятащите се крака на Наш.
Ръцете на Чарли живееха сякаш свой живот. Крис не можеше да отскубне пръстите му от гърлото на Дарси. Като че ли Наш притежаваше свръхчовешка сила, като че ли не усещаше никаква болка. Отчаян, Крис впи зъби в дясната ръка на мъжа, който гасеше живота на Дарси.
Чарли изрева от болка, силно дръпна дясната си ръка назад и отпусна лявата.
Винс и полицаят извиха ръцете му на гърба и му сложиха белезници, докато Крис сграбчваше Дарси.
Нона бе видяла всичко от вратата. Сега се втурна в къщата и коленичи до краката на Дарси. Очите й я гледаха невиждащо. По нежната кожа на врата й имаше грозни червени петна.
Крис долепи устни до устните на Дарси, стисна ноздрите й започна да вкарва живот в дробовете й.
Винс погледна втренчените очи на Дарси и започна ритмично да натиска гръдния й кош.
Полицаят от Бриджуотър пазеше Майкъл Наш, когото бе завързал за перилата на стълбата. Наш занарежда с напевен глас:
— Онче-бонче-счупено пиронче…
Тя не реагира, трескаво мислеше Нона. Улови глезените на Дарси и за първи път забеляза, че е обута в обувки за танци. Няма да издържа, мина й през ума, няма да издържа. Без да осъзнава какво върши, Нона започна да се бори с възлите на каишките.
— Едно малко прасенце отива на пазар. Едно малко прасенце остава у дома. Изпей ми го още веднъж, мамо. Пръстчетата на моите крака са десет прасенца.
„Може би закъсняхме, мислеше Винс и търсеше някаква реакция от Дарси, но ако сме дошли късно, не си и помисляй, ти, мръсно копеле, че тези приспивни песнички ще ти помогнат да се изкараш луд.“
Крис вдигна глава, за да поеме въздух, и за части от секундата погледна лицето на Дарси. Същият като на Нан поглед, когато я намери онази сутрин. Същите синини по врата й. Същият синкавобял цвят на кожата.
Нона вече плачеше, но бе успяла да свали едната обувка с високо токче от крака на Дарси.
Тя усети нещо. Дали не грешеше? Не.
— Кракът й се движи — извика тя. — Опитва се да си свали обувката.
В същия миг Винс усети как пулсът започна да бие в гърлото на Дарси, а Крис чу как устните й отрониха дълга въздишка.
