Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 134
Мери Хигинс Кларк
Спомни си един герой от „Хиляда и една нощ“, който, за да спаси живота си, разказва приказки.
Крис беше погълнат от чувство на безпомощност. Преди няколко дни Дарси е била в тази къща с мъжа, който бе убил Нан и Ерин Кели, и всички онези момичета, а тя щеше да бъде следващата му жертва.
Стояха в кухнята, където Винс държеше открита линия с ФБР и друга с щатската полиция. Чакаха подкрепления.
Нона имаше вид сякаш щеше да припадне всеки момент, беше близо до Винс. Семейство Хюз, объркани и уплашени, седяха рамо до рамо до дългата маса за хранене. С тях разговаряше местен полицай, който ги разпитваше за Наш. Ърни Сизек беше в хеликоптера, който летеше ниско над имението. Крис чуваше звука на мотора през затворените прозорци. Търсеха черния „Мерцедес“ на Майкъл Наш. Местните полицаи обикаляха с коли из имението и проверяваха останалите постройки.
Мрачен, Крис си спомни колко беше щастлив, когато миналата година си купи „Мерцедес“. Продавачът го уговаряше да си инсталира системата за сигурност „Лойджак“.
— Вгражда се направо в електрическата инсталация — обясняваше му той. — Ако ви откраднат колата, можете да я откриете след няколко минути. Съобщавате на полицията по телефона вашия кодов номер, той е вкаран в компютър и предавател активира системата във вашия автомобил. Много от полицейските коли имат оборудване, с което могат да следят сигнала.
Беше минала едва една седмица, откакто я купи, когато я откраднаха пред галерията заедно с картина за сто хиляди долара, която беше отзад. Беше влязъл да си вземе куфарчето и когато излезе, колата я нямаше. Обади се да съобщи за кражбата и след петнадесет минути намериха колата и му я върнаха.
Ако Наш беше качил Дарси на открадната кола, която можеше да бъде проследена!
— О, Боже мой! — Крис прекоси тичешком стаята и сграбчи госпожа Хюз за ръката. — Къде държи Наш личните си документи — тук или в Ню Йорк?
Тя го изгледа стреснато.
— Тук. В стаята до библиотеката.
— Искам да ги видя.
— Не затваряйте — каза Винс някому по телефона. — Какво става, Крис?
Крис не отговори.
— Откога има докторът тази кола?
— Купи я преди около шест месеца — отговори Джон Хюз. — Той сменя колите си редовно.
— В това не се съмнявам.
Документите се намираха наредени в едно по-долно чекмедже. Не знаеше къде са ключовете.
Папката с документите за мерцедеса намериха лесно. Крис бързо я сграбчи. Ликуващият му вик накара останалите да дотърчат веднага. Той извади от папката книжката за системата „Лойджак“. Там беше записан кодовият номер на черния „Мерцедес“ на Наш.
Полицаят от Бриджуотър веднага разбра какво беше намерил Крис.
— Дайте ми го — каза му той. — Ще им се обадя. Служебната ни кола е оборудвана с тази система.
— Ти беше в болницата, Дарси — гласът на Майкъл беше спокоен.
Устата й беше толкова суха. Пиеше й се вода, но не искаше да го разсейва.
— Да. Имах менингит на гръбначния мозък. Помня, че се чувствах много зле. Мислех, че ще умра. Родителите ми седяха до леглото. Чух докторът да казва, че се страхува, че няма да издържа.