Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 13

Джей облиза изсъхналите си устни. Изведнъж осъзна, че ръката му, която държеше слушалката, е мокра от пот. Беше забравил за колието. Трескаво премисли как да отговори.

— Преди седмица се видях с госпожица Кели. Показа ми колието. То е изящно. Сигурно има някакво недоразумение.

— Недоразумението е, че тя не донесе колието, което е поръчано за годеж в петък вечер. Повтарям, утре трябва да имам или него, или камъните на клиента. Ще държа вас отговорен за изпълнението на едното или на другото. Ясно ли е?

Острото изщракване на телефона остана да звучи в ушите на Стратън.

В сряда Майкъл Наш прие последния си пациент в пет следобед. Ренкуист беше пенсиониран висш служител в международна фармацевтична компания. Пенсионирането беше превърнало този човек, чиято личност бе свързана с интригите и политиката на началническата канцелария, в непотребен аутсайдер.

— Знам, че няма причина — говореше Ренкуист, — но се чувствам толкова ненужен. Дори жена ми непрекъснато ми пили на главата: „Омъжих се за теб за всичко друго, но не и само да ти готвя.“

— Трябвало е да се захванете с нещо след пенсионирането си — кротко каза Наш.

— Така и направих, но нищо не излезе — засмя се Ренкуист.

„Депресия“, помисли си Наш. Обикновената „настинка“ при психическите болести. Усети, че е уморен и не отдава цялото си внимание на Ренкуист. „Не е честно — каза си той. — Плаща ми, за да го слушам.“ Обзе го облекчение, че в шест без десет ще може да прекъсне сеанса.

След като Ренкуист си отиде, Наш започна да подрежда. Кабинетът му се намираше на Седемдесет и първа улица и Парк авеню, а самият той живееше на двадесетия етаж в същата сграда. Излезе във фоайето.

Новата наемателка от същия етаж, русокоса жена на около тридесет години, чакаше асансьора. Наш потисна раздразнението си от перспективата да пътува в асансьора заедно с нея. Неприкритият интерес в погледа й го дразнеше, както и почти неизбежните покани да се отбие при нея на чашка.

Майкъл Наш си имаше същия проблем с доста от своите пациентки. Той четеше мислите им. Симпатичен на външен вид, разведен, без деца, ненавършил четиридесет, достъпен. Недоверчивата сдържаност беше станала негова втора природа.

Днес, слава Богу, новата съседка не повтори поканата си. Вероятно се беше примирила. Когато излязоха от асансьора, той промърмори само едно „лека нощ“ и се прибра.

Апартаментът му беше отражение на педантичността, с която се отнасяше към всичко в живота си. Ленената Дамаска на двойното канапе в дневната и на столовете, наредени около кръгла дъбова маса, беше еднаква. Масата беше купил на търг в Бъкс Каунти. Килимите бяха изпъстрени с геометрични фигури върху фон с цвят „слонова кост“. Библиотеки по стените, саксии върху первазите, умивалник в колониален стил, превърнат в бар, различни джунджурии, които бе събирал от пътуванията си в чужбина, хубави картини. Стаята беше удобна и красива.

Кухнята и кабинетът бяха вляво от дневната, а спалнята и банята — вдясно. Приятен апартамент, който беше подходящо допълнение към голямата къща в Бриджуотър, гордостта и радостта на неговите родители. Наш често се бе изкушавал да я продаде, но я държеше заради ездата през почивните дни.