Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 12

След това Дарси потъна в неспокоен сън.

Когато на другата сутрин се събуди в шест, първата й мисъл бе, че Ерин все още не се е обадила.

Джей Стратън гледаше от ъгловия прозорец на апартамента си на тридесетия етаж на Уотърсайд Плаза, намиращ се на Двадесет и пета улица и Ист Ринър драйв. Гледката беше импозантна — Бруклинският мост и мостът Уилямсбърг се извиваха над Ист Ринър като дъги, вдясно се извисяваха кулите близнаци, зад тях се виждаше Хъдзън, а потоците от коли, които едва пъплеха в пиковите часове, сега се носеха доста бързо. Беше седем и половина.

Джей се намръщи, очите му — и без това тесни, почти се скриха. Тъмнокестенявата му коса, подстригана в скъп салон, беше приятно прошарена и подчертаваше небрежната му елегантност. Той осъзнаваше склонността си към пълнеене и яростно спортуваше. Знаеше, че изглежда по-стар от тридесет и седемте си години, но това понякога си имаше и предимства. Повечето хора го смятаха за необикновено красив.

Несъмнено вдовицата на вестникарския магнат, която той придружи миналата седмица до казиното Тадж Махал в Атлантик сити, също го хареса. Въпреки това, когато й спомена, че би искал да изработи специално бижу за нея, лицето й се вкамени.

— Въобще не се опитвайте да ми продавате каквото и да било — сряза го тя. — Да сме наясно по този въпрос.

Втори път не се и опита. Джей не обичаше да си губи времето. Днес обядва в Джоли клъб и докато чакаше да се освободи маса, поведе разговор с възрастна двойка. Семейство Аштън бяха дошли в Ню Йорк да отпразнуват четиридесетгодишнината от сватбата си. Личеше си, че са заможни, но се чувстваха малко несигурни далеч от познатата им Северна Каролина и затова с удоволствие отвърнаха на опита му да ги заговори.

Съпругът се поласка от въпроса на Джей дали вече е избрал подходящо украшение за жена си по случай четиридесетата годишнина от съвместния им живот.

— Непрекъснато убеждавам Франсис да ми позволи да й купя нещо наистина красиво, а тя настоява да събираме пари за малката Франсис.

Джей се впусна да ги убеждава как след години малката Франсис с удоволствие ще носи някоя хубава огърлица или гривна и ще разказва на своята дъщеря или внучка, че това е бил много специален подарък на баба от дядо.

— Именно това правят в кралските семейства векове наред — обясни той и им подаде визитната си картичка.

Телефонът иззвъня. Джей бързо вдигна слушалката. Помисли си, че може да са Аштънови.

Беше Алдо Марко, управителят на „Бертолини“.

— Тъкмо се канех да ти се обадя, Алдо — сърдечно започна Джей. — Всичко е наред, нали?

— Не всичко е наред — леденият тон на Марко режеше слушалката. — Когато ме запознахте с Ерин Кели, тя и проектите й ми направиха много добро впечатление. А този, който ни предложи, беше превъзходен и, както знаете, ние й дадохме семейните камъни на нашия клиент, за да ги аранжира. Колието трябваше да бъде готово тази сутрин. Госпожица Кели не дойде на уговорената среща, нито отговори на многобройните съобщения, които й оставихме. Господин Стратън, искам или въпросното колие, или незабавно да ми бъдат върнати скъпоценните камъни на клиента.