Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 11

Тази мисъл я обезпокои. Докато таксито се друсаше и клатеше по натоварената Седемдесет и втора улица, тя започна да разсъждава на глас:

— Нона, когато започнахме да отговаряме на тези обяви, приех всичко на шега. Сега сякаш изпитвам някакво безпокойство. Все едно, че отиваш на любовна среща с напълно непознат човек, за когото дори нямаш сигурността, че е най-добрият приятел на брата на еди-кого си. Представяш ли си някой от твоите познати да постъпи така? Дори и по някаква причина мъжът, с когото Най е имала среща, да не е харесал начина, по който се облича, прическата й, или каквото и да било, просто е можел да й предложи едно питие и да каже, че бърза за летището. Пак щяха да се разделят, без да я кара да се чувства като глупачка.

— Трябва да приемаш фактите, Дарси — отвърна Нона. — От всичко онова, което съм чула, разбирам, че не бива да имаш голямо доверие на повечето от мъжете, които пускат или отговарят на обяви за запознанства. Още по-обезпокояващото е, че днес получих писмо от агент на ФБР, който е чул за предаването и иска да говори с мен. Настоява да включим предупреждение, че даването на такива обяви е характерно за сексуалните психопати.

— Каква приятна мисъл!

Както винаги ресторант „Бела Вита“ предлагаше на гостите си уют и топлота. Из въздуха се носеше чудесният, познат аромат на чесън. Лекото жужене от разговори и смях галеше слуха. Собственикът Адам се зарадва, когато ги видя:

— Ето ги и нашите хубавици. Запазил съм ви маса — посочи им една до прозореца.

— Всеки момент ще дойде и Ерин — каза Дарси, докато сядаха. — Странно как така още не е дошла. Тя е винаги толкова точна, че ми създава комплекси.

— Вероятно се е забавила заради трафика — каза Нона. — Да си поръчаме вино. Знаем, че обича „Шабли“.

Половин час по-късно Дарси стана от масата.

— Отивам да се обадя на Ерин. Единственото, което ми идва наум, е, че при предаването на колието, което работеше за „Бертолини“, се е наложила някаква поправка. Когато работи, тя губи представа за времето.

В апартамента на Ерин беше включен телефонният секретар. Дарси се върна на масата и в тревожния израз на Нона съзря собствените си чувства.

— Казах й, че ще я чакаме и я помолих, ако не може да дойде, да ни се обади.

Поръчаха вечеря. Дарси обичаше този ресторант, но сега почти не усещаше вкуса на яденето. През няколко минути вперваше поглед към вратата с надеждата Ерин да връхлети с напълно приемливо обяснение за закъснението си.

Но тя не идваше.

Дарси живееше на последния етаж на облицована с кафеникав камък сграда в източната част на Четиридесет и девета улица, а Нона — в една от жилищните кооперации на Сентрал парк уест. Когато си тръгнаха от ресторанта, взеха различни таксита и си обещаха, че първата, която се чуе с Ерин, ще позвъни на другата.

В мига, в който се прибра, Дарси отново набра номера на Ерин. Час по-късно, преди да си легне, опита отново. Този път съобщението беше съвсем недвусмислено: „Ерин, тревожа се за теб. Сряда, единадесет и петнадесет. Колкото и късно да се прибереш, ми позвъни.“