Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 14

Съблече сакото си и се замисли дали да хване края на новините в шест часа, или да си пусне новия компактдиск с Моцартова симфония. Спечели Моцарт. Тъкмо когато познатите нежни начални тактове изпълниха стаята, на вратата се позвъни.

Наш предположи кой може да бъде. Безропотно отвори. Новата съседка държеше съд за лед — стар и изтъркан трик. Слава Богу, че не си бе налял питието. Той напълни съда с лед, обясни, че за съжаление не може да й прави компания, тъй като излиза, и я изпрати до вратата. След като тя си тръгна, нервно повтаряйки нещо от рода на „може би друг път“, Наш отиде до барчето, сипа си сухо мартини и мрачно заклати глава.

Разположи се на креслото близо до прозореца, отпи от коктейла и докато се наслаждаваше на мекия му, успокояващ вкус, се замисли за младата жена, с която щеше да вечеря в осем часа. Тя беше отговорила на обявата му за запознанство с подчертано чувство за хумор.

Неговият издател беше въодушевен от първата половина на книгата, която пишеше и в която анализираше хората, пускащи или отговарящи на обяви за запознанства, техните психологически потребности, бягството им от действителността. В нея те сами разказваха за себе си.

Работното заглавие на книгата беше: „Обявата за запознанства: търсене на общуване или бягство от действителността?“.

IV

Четвъртък 21 февруари

Дарси седеше до малката масичка, пиеше кафе и рееше празен поглед из градинките около къщите. Сега те бяха голи, осеяни тук-там с неразтопен сняг, но през лятото между добре подстриганата трева растяха разкошни цветя. Сред известните собственици на частните къщи, пред който бяха тези градинки, бяха Ага Хан и Катрин Хепбърн.

Ерин обичаше да идва тук, когато градинките бяха покрити с цветя.

— От улицата не можеш и да предположиш за тяхното съществуване — въздишаше тя. — Винаги съм ти казвала, че имаш голям късмет с това жилище, Дарси.

Ерин. Къде ли беше отишла? Веднага щом се събуди и осъзна, че не се беше обадила, Дарси позвъни в старческия дом в Масачузетс. Състоянието на господин Кели било все същото. Това можело да продължи неопределено време, макар че със сигурност организмът му отслабвал. Не, не са търсили дъщеря му. Дневната сестра не знаеше дали предишната вечер Ерин се е обаждала в обичайното време.

— Какво да направя? — каза си Дарси на глас. Да съобщи за изчезването на Ерин? Да се обади на полицията и да провери дали името й не е сред нещастните случаи през изминалото денонощие?

Внезапна мисъл я накара да потрепери. Ами ако й се е случило нещо лошо в апартамента? Ерин имаше навика да се клати на стола, когато се концентрираше. Представи си как през цялото това време тя лежи в безсъзнание на пода!

Бързо си облече пуловера и панталона, грабна палтото и ръкавиците. Няколкото минути, преди да спре такси на Второ авеню, й се сториха почти безкрайни.