Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 111

Майкъл й наля вино, направи на себе си коктейл, седна на удобното кожено канапе до нея и вдигна крака върху малката масичка. Ръката му се отпусна върху облегалката на канапето.

— Знаеш ли — каза той, — през тази седмица доста мислих за онова, което ми каза. Ужасно е колко много може да нарани едно дете някаква случайно изпусната забележка. Но, Дарси, можеш ли честно да си признаеш, че понякога не се поглеждаш в огледалото, за да видиш колко си хубава.

— Разбира се, че не се гледам — Дарси се поколеба. — Бог ми е свидетел, че не съм имала предвид безплатна консултация, но имах намерение да разговарям с теб по този въпрос. Но не, няма значение.

— Кажи какво има. Изплюй камъчето — ръката му си играеше с косите й.

Тя го погледна право в очите, като се опитваше да вижда само добротата в тях.

— Майкъл, имам чувството, че разбираш колко опустошителни са били за мен тези думи, ала си мислиш също, че — как да се изразя — през всичките тези години подсъзнателно съм обвинявала майка си и баща си.

— Ей, искаш да ме лишиш от хляб — подсвирна Майкъл. — На повечето хора им е нужна цяла година, преди да стигнат до това заключение.

— Ти не ми отговори.

Той я целуна по бузата.

— И нямам такова намерение. Хайде, предполагам, че госпожа Хюз вече е сервирала вкусното телешко.

В десет вечерта бяха пред къщата на Дарси. Той паркира колата и я изпрати до вратата.

— Този път няма да си тръгна, преди да се уверя, че си в безопасност. Иска ми се утре да те закарам до Уелсли. Това е голямо разстояние за еднодневно пътуване.

— Нямам нищо против, но трябва на връщане да се отбия на едно място.

Пак ли разпродажба на употребявани мебели?

Тя не искаше да говори за снимките на Нан Шеридън.

— Нещо такова. Търся нещо.

Той сложи ръце на раменете й, обърна лицето й към своето и доближи устни към нейните. Целувката му беше топла, но кратка.

— Дарси, обади ми се, когато се прибереш утре. Искам просто да съм сигурен, че си в безопасност.

— Ще се обадя. Благодаря ти.

Хенк трябваше да дойде късно следобеда в събота. Прекарваме толкова малко време заедно, измъчваше се Винс. Докато бяха женени, той и Алис живееха в Грейт Нек. Нямаше никакъв смисъл да губи толкова време в път и когато се разведоха, продадоха къщата и той нае този апартамент на Второ авеню и Деветнадесета улица. В района на Грамърси парк. Естествено, не в самия Грамърси парк. Там не му беше по джоба.

Винс харесваше жилището си. Намираше се на деветия етаж и от прозореца се откриваше типична градска гледка. Отдясно бяха елегантните къщи на високата част на Парк авеню, точно под себе си виждаше убийственото улично движение по Второ авеню, на отсрещния тротоар се редуваха жилищни и административни сгради, в чиито партери имаше ресторанти, магазинчета за деликатеси, корейски сергии с плодове и зеленчуци, един магазин за видеокасети.

Всекидневната и трапезарията бяха обзаведени с неподходящия декор на Алис. В годината, преди да се разделят, тя бе обзавела тяхната всекидневна в пастелни цветове. Гарнитура в бял и светъл прасковен цвят, килим в същата тоналност, голямо кресло без облегалки. Стъклени масички, лампиони, които приличаха на кости в пустиня. Оставила беше всичко това на него, а взе цялата традиционна мебелировка, която той харесваше. Винс имаше намерение някой ден, когато му остане време, да се освободи от всичко и да си купи старомодни, удобни мебели. Повдигаше му се от усещането, че се намира в къщата на мечтите на Барби.