Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 110

— Това ли му каза Ерин?

— Точно това. И беше права.

— Знаеше ли Гюс Боксър за количеството бижута, които минаваха през ръцете на Ерин Кели?

— Гюс Боксър знае всичко, което става в тази къща.

— Госпожице Дъркин, помогнахте ни много. Има ли още нещо, което можете да ни кажете?

Тя се поколеба.

— В продължение на няколко седмици, преди Ерин да изчезне, един млад мъж стоеше на отсрещния тротоар. Идваше винаги, когато започваше да се стъмва, така че не можех ясно да го видя. Сега не знам какви са били намеренията му. Но съм сигурна, че в онзи вторник вечерта, когато я видях за последен път, Ерин излезе сама и носеше онази голяма чанта през рамо. Очилата ми се бяха замъглили, та не съм съвсем сигурна дали същият мъж стоеше отсреща, но мисля, че беше той, и когато Ерин тръгна надолу по улицата, той я последва.

— Онази нощ не сте го видяла добре, но сте го виждали другите пъти. Как изглеждаше, госпожице Дъркин?

— Дангалак. Вдигната яка. С ръце в джобовете, имаш чувството, че иска да се сгуши в ръцете си. Слабо лице. Тъмна, рошава коса.

Лен Паркър, помисли си Винс. Той хвърли поглед към Ърни, който очевидно си мислеше същото.

— Очаквах с нетърпение този момент — Дарси се облегна назад на седалката на мерцедеса и се усмихна на Майкъл. — Беше ужасна седмица.

— Така и предположих — отвърна сухо той. — Едва успях да те открия. Звънях ту вкъщи, ту в работата.

— Знам. Извинявам се затова.

— Няма за какво да се извиняваш. Денят е чудесен за разходка, нали?

Движеха се по шосе 202 в посока Бриджуотър.

— Никога не съм знаела много за Ню Джърси — каза Дарси.

— Освен вицовете, които се разправят. Всички си мислят, че целият щат е покрит с рафинерии като тези, покрай които минаваме сега. Но, повярвай, тук се намира най-дългата брегова ивица в сравнение с всички щати на източното крайбрежие и има най-много коне на глава от населението в цялата страна.

— Наистина ли? — Дарси се засмя.

— Наистина. Кой знае? Възможно е да те спечеля за своята кауза с тези мои ревностни проповеди.

Госпожа Хюз се къпеше в усмивки.

— О, госпожице Скот, след като докторът ми каза, че ще дойдете, измислих възможно най-вкусната вечеря.

— Много мило от ваша страна.

— Стаята за гости в началото на стълбите е приготвена. Там ще можете да се освежите след ездата.

— Благодаря ви.

Денят бе по-чудесен дори от миналата неделя. Хладен. Слънчев. Въздухът миришеше на пролет. Дарси изцяло се отдаде на удоволствието от лекия галоп.

Когато спряха, за да починат конете, Майкъл каза:

— Няма нужда да те питам как се чувстваш. Това си личи.

Късно следобед изведнъж стана студено. Запалиха камината в кабинета на Майкъл. Коминът дърпаше силно и пламъците бяха устремени нагоре.