Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 99

И двамата си поръчаха капучино без кофеин. Нона започна да му разказва за предаването.

— Все още не съм намерила психиатър — каза тя. — Никак не ми се иска да сложа някой от онези експерти звезди, които се появяват всеки път, когато натиснеш копчето.

Винс й спомена за Майкъл Наш.

— Говори много добре. Пише книга за обявите. Срещал се е с Ерин.

— Дарси ми е разказвала за него. Чудесна идея, агент Д’Амброзио.

Винс изпрати Нона с такси до дома й и го накара да изчака, докато тя влезе в сградата.

— Предполагам, че двамата сме доста изморени — отклони той предложението й да пийнат по чашка. — Запазвам си правото за друг път.

— Запазено ти е — засмя се Нона. — Уморена съм, а освен това чистачката не е идвала от миналия петък. Мисля, че не е още времето да разбереш каква домакиня съм.

Това беше всичко, което Винс можеше да направи, за да не забрави, че срещата му с Нона е служебна. Но то не беше пречка да продължи да си мисли какво ли щеше да изпитва, ако я държи в прегръдките си.

Когато се прибра, на телефонния секретар го чакаше съобщение от неговия помощник Ърни.

„Не е толкова спешно, Винс, но си помислих, че ще те заинтересува. Получихме списъка на студентите в «Браун» по времето, когато Нан Шеридън е учила в него. Познай кой се е презаписал като студент там и е вземал част от предметите заедно с групата на Нан Шеридън? Кой друг, освен нашият приятел, бижутерът Джей Стратън.“

Срещата на Дарси в пет и половина в бара на гръцката таверна беше с ПК 4307, Кол Грифин. Първото й впечатление бе, че е на повече от тридесет години, на колкото се представяше. Беше по-близо до петдесетте. Този як мъж, който премяташе кичур коса върху плешивото петно на върха на главата си, беше облечен скъпо и консервативно. Живеел в Милуоки, но както й обясни, редовно идвал в Ню Йорк.

Намигна й многозначително. Да не си мислела нещо друго, имал щастлив брак, но когато пътувал по работа, било добре да си има приятелка. Отново й намигна. На кое представление не е ходила? Имал начин винаги да осигури билети. Кой е любимият й ресторант? „Лютес“ ли? Скъп, но си заслужавал парите.

Дарси успя да го попита кога за последен път е бил в Ню Йорк.

Доста отдавна. Миналия месец завел жена си и децата — страхотни тийнейджъри, но тя знае какви са тийнейджърите — на ски във Вейл. Имали къща там. Сега строели по-голяма. Парите не били проблем. Но децата довели и приятелите си и станала голяма лудница. Надули му главата с рокове. Можеш да полудееш, нали? Имали мощна стереоуредба в къщата.

Дарси си беше поръчала перие. Едва беше изпила половината и тревожно си погледна часовника.

— Моят шеф беше наистина ядосан, когато излязох. Трябва да тръгвам.

— Не му обръщай внимание — заповяда Грифин. — Ти и аз ще прекараме чудесна нощ.

Бяха седнали на двойна седалка. Прегърна я една яка ръка. Усети мокра целувка по ухото си.

Дарси не искаше да прави сцена.

— О, Боже мой — каза тя и посочи един мъж, който седеше сам с гръб към тях на съседната маса. — Това е съпругът ми. Трябва да се махам оттук.