Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 93

Все още седем. Все още една седмица. Достатъчно време за добрия адмирал Стинго да удари по масата и да ми осигури антидота. Мисля, че се усмихвах, когато затварях очи, което си беше доста голяма промяна в сравнение с изминалите вече двадесет и три дена. Наистина си беше.

От друга страна, до щастливия ден, в който щях да отпуша тапата и да изгълтам противоотровата, ми оставаха само седем дни живот.

Лека нощ, Джим. И лек сън…

22.

Или аз бях мързелив плужек, или адмиралът, вече освободен от ролята на музикант, беше работохолик. Или и двете. Защото в момента, в който се появих, той вече бе организирал експедицията ни до последния детайл. Мърмореше си нещо над купа апаратура, като мушкаше с пръст в списъка на планшета си. Вдигна глава към мен, махна ми разсеяно и приключи с последните вещи.

— Това е новият ви багаж. Съдържа доста неща, които сигурно ще ви потрябват, а това е разпечатка на съдържанието му. Предполагам, че в стария си багаж имаш доста незаконни и може би смъртоносни вещи, които ще можеш да си вземеш едва след като аз изляза. Аида сглобява нов тахиометър и скоро ще го получа, Флойд ще дойде ей сега… А, ето я и Мадонет. Добре дошла, добре дошла…

Стинго се изниза толкова елегантно, колкото е възможно на патерици. Мадонет, самото олицетворение на радостта, нахлу в стаята и хвана двете ми ръце. После съобрази, че този поздрав не е достатъчно въодушевен, и ме целуна топло по бузата. Ръцете ми посегнаха да я прегърнат в автоматичен изблик на взаимност, но се затвориха в празно пространство, понеже тя нежно се отдръпна и седна на дивана.

— Много ми се искаше да дойда с вас, Джим, но знам, че е невъзможно. И все пак никак не бързам да се връщам към старата си кабинетна работа. Много е досадна.

— Ще ми липсваш — казах. Смятах това изявление да бъде произнесено спокойно, но с ужас усетих в гласа си влажен трепет. — Ще липсваш на всички ни, разбира се.

— Взаимно. Е, имаше някои мигове, от които можеха да ти настръхнат косите, но ти се справи с всичко! — Топлината, с която бе произнесена тази висока оценка, ме накара да се изчервя. — Мисля си, че това преживяване ще го запомня за цял живот. И определено не смятам да се връщам при папките, работните съвещания и затворените прозорци. Отсега нататък само полева работа. Навън, на чист въздух! Не смяташ ли, че идеята ми е добра?

— Чудесна е, разбира се — отвърнах. Усетих се, че вече съм престанал да я слушам. Не знам докъде щеше да стигне всичко това, ако в този момент не се появи Флойд с отвратително сърдечната си усмивка.

— Добрутро на всички. Хубав ден за експедиция. Здрасти, и за съжаление, чао, Мадонет, спътнице в толкова приключения. Беше много гот да се работи с теб. — И седна до нея.

— Можеш ли да ме научиш на ръкопашен бой?

— С удоволствие. Много е лесно, стига да се постараеш.