Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 91

— Знам това, мон Адмирал, защото артефактът излъчва тахиони и аз го изследвах с тахиометър. Броях ги, така да се каже, и трябва да призная, че беше много интересно. Не че изхвърляше много, всъщност кой ли източник го прави, но малкото все пак е по-добре от нищо. Според записа, той изпусна един тахион от посоката, за която ви казах, тъкмо микросекунди преди експлозията, която унищожи използваната от мен екипировка.

— Ти не… пострада ли? — каза Мадонет.

— Колко мило от твоя страна, че ме попита! Не, защото не се намирах там. Веднага, щом бях в състояние, конструирах нов тахиометър и го доставих в района на експлозията, но, за съжаление, без никакви резултати. Сега там има само остатъчно излъчване.

— Знаеш ли какво е предизвикало експлозията?

— Много ми допада този прям стил на общуване, приятелю Флойд. Да отговоря на въпроса ти. Да. Беше много мощен експлозив. Мога да ти кажа и химическата формула, но съм сигурна, че ще ти се стори ужасно скучна. Обаче мога да ти кажа, че експлозивът е бил произвеждан преди време в големи количества за минната индустрия. Нарича се аусбрехитит.

— Изобщо не съм чувал за него.

— Разбираемо е, Адмирале, защото са установили, че с времето той става неустойчив. Производството му е било преустановено и той е бил заместен с по-нови и по-устойчиви експлозиви.

— Кога е станало това?

— Преди около три века. Искате ли точната дата?

— Това е достатъчно.

Примигнахме мълчаливо един срещу друг. Не знаехме как да се възползваме от това странно историко-научно свидетелство. Единствена Мадонет съобрази да зададе уместния въпрос.

— Аида, имаш ли някакви хипотези какво точно е станало?

— Поне хиляда, скъпа. Но не виждам смисъл да ви ги изброявам, преди да събера малко повече факти. В момента можем да кажем, че сме като в дебюта на шахматна игра — има милиони възможности за нейното продължение. Но отсега мога да ви дам някои насоки. Шансовете да е била случайна експлозия са нулеви. Вероятност експлозията да е свързана с кражба — шестдесет и седем процента. Какво ще стане по-нататък зависи само от вас.

— Защо?

— Преценете реалностите. Вие сте подвижни, шер Джим, докато аз съм, така да се каже, вързана за работното си място. Мога да ви давам съвети и да ви придружавам под формата на приемопредавател, когато напуснете това място. Но оттам нататък решението е ваше.

— Какво решение? — Аида явно можеше да изкара човек от търпение.

— Ще ви осигуря нов тахиометър. Ако тръгнете с него по посоката, която ви указах, може би ще успеете да проследите артефакта.

— Благодаря — казах и я изключих. — По всичко изглежда, че ние, хората, трябва да вземем някакво решение. Проследихте ли нишката? Хайде да не говорим всички наведнъж, а аз да говоря пръв, защото съм главният плъх. Имам чувството, че е време да стесним редиците. Искам да кажа, че няма нужда Мадонет да продължава с нас. Тя ни трябваше за музиката — беше чудесна впрочем! — но не й е работа да пълзи насам-натам, търсейки ненормалници, които залагат бомби, стари няколко века.