Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 89

Защо се почувствах толкова неловко, когато ми го каза? Всичко това ми го говореше старият приятел Стинго. Или зад тези думи се чувстваше силният адмиралски полъх? Станеш ли военен, завинаги си оставаш военен… Не, не можех да си мисля лоши неща за него. Но по-добре беше да не забравям, че отровата продължава да ферментира вътре в мен. Той се усмихна широко и аз му отговорих с огледална усмивка, макар че дълбоко в мен тревогата и страхът продължаваха да тормозят и да драпат по струната на мисълта ми. Намери артефакта, Джим. Това е най-сигурният начин да си получиш противоотровата.

Усмихнах се и се засмях. Но само външно.

— Продължавам, разбира се. Артефактът трябва да се намери.

— Трябва да се намери, прав си. Търсенето трябва да продължи! — Той погледна над рамото ми и махна с ръка. — А, ето го Флойд. И Мадонет. Добре дошла, скъпа, добре дошла. Щях да се изправя да те поздравя, но все още ми е трудно.

Тя се засмя и го целуна по челото, под превръзката. Разбира се, че ще дойде последна, женска й работа. Макар че беше по-добре да изоставя тези мъжкарско-шовинистично-свински рефлексивни констатации. Поне докато все още бях гост на дамите от тази страна на Рая.

— Говорих с Мата — поясни тя, след като седна до нас и отпи малко плодов сок. — Научната сграда е била празна по време на експлозията, тъй че никой не е пострадал. След това разчистили развалините и установили, че от артефакта няма и следа.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Те имат наблюдатели от другата страна на стената, така че знаят всичко за евентуалния интерес към предмета. Изчакали са, докато всички учени мъже са го проучили и са го почовъркали достатъчно. Както са очаквали, тези благородни господа, които тук наричат „дърти игноранти“, не са открили нищо. След като загубили интерес, тамошните учени го прехвърлили тук. Започнала научна програма за изследване на артефакта, но още в самото й начало дойде експлозията. Край на доклада.

Значи артефактът можеше да е откраднат и все още да се намира някъде наоколо. Значи имах възможност да го потърся. А също така можех и да престана да броя дните, които ми оставаха. Малко преди това, когато компютърът ми ме събуди, той светна пред очите ми мигаща седмица. Сега адмирал Стинго ме беше поосвободил от тази хроническа тревога.

Но така или иначе, за тази работа бях получил три милиона и продължавах да се интересувам какво ли представлява това нещо. Тъй че преследването на артефакта трябваше да продължи. Без натиска на отминаващите дни. Огледах своите музикални плъхове и установих, че при тях нищо не се е променило съществено. Търсенето на артефакта продължаваше да е в ход. Добре, защо пък не!

— Какво правим оттук нататък? — попитах. Стинго, вече повече в качеството си на адмирал, отколкото на музикант, изброи възможните варианти.

— Дали експлозията е случайна? Не, не мисля. Кой я е предизвикал? Наистина има много въпроси, на които трябва да намерим отговор…

— Мата ми каза да ви предам че ако имате някакви въпроси, трябва да питате Аида — намеси се бодро Мадонет.