Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 88

— Значи няма пухено мече? Нито златна топка?

— Златната топка — да. Тя символизира невинността, удоволствията на детството, когато не си отговорен за нищо. Когато порастем, я загубваме. За да си възвърнем тази свобода, митът ни казва, че трябва да намерим топката под възглавницата на мама — и да я откраднем.

— Но в едно общество без жени човек не може да има майка, затова митът е трябвало да се пренапише?

Стинго кимна, после се намръщи и се попипа по превръзката на главата.

— Преразказан е като безсмислица. В оригиналната версия майката не желае нейното момче-дете да порасте, представя си го като малко и винаги зависимо от нея. Независимостта трябва да бъде открадната от майката. Оттам и златната топка под нейната възглавница.

— Много дълбоко.

— И много очарователно. Човечеството е зависимо от своите митове, за да може да осмисли своето съществуване. Извратиш ли мита, извращаваш самото общество.

— Като Железния Джон и неговите приятели от другата страна на стената.

— Точно така. Но това, което става там, е много по-опасно, отколкото чистото редактиране на мита. Подозирах, че пускат и някакви наркогазове, и се оказах прав. Вие с Флойд се бяхте изцъклили и практически бяхте парализирани от хипнозата. Тъй че не ставаше въпрос само за най-обикновено слушане на поредния разказ за магнетичното поле на дълбоко мъжкото начало. Ставаше въпрос за една много вредна и безумна теория, която трябваше да бъде дълбоко забита в твоя мозък, в твоето подсъзнание. На теб ти промиваха мозъка, опитваха се да поставят мисленето ти под контрол — а тази груба и насилствена сугестия би могла да причини непоправимо зло. Бях длъжен да я спра.

— Рискувайки същевременно собствения си живот?

— Може би. Но съм сигурен, че и ти щеше да направиш абсолютно същото, ако обстоятелствата бяха обърнати.

Не отговорих на това. Дали щях? Усмихнах се тъжно.

— Мога ли поне да ти кажа „благодаря“?

— Можеш. Много го оценявам. Но да се върнем към работата. Докато не са дошли останалите, да минем на по-неотложните неща. Сега, след като се разкрих, така да се каже, освобождавам капитан Тремърн и поемам цялата операция под свое командване. Аз имам по-добри възможности да изключа капана от командния канал и да осигуря доставянето на твоя антидот веднага. Или поне по-скоро. След като поех командването, първата ми команда беше да го изпратят веднага.

— Значи знаеш за моята трийсетдневна отрова? Ако мога да бъда откровен — защо да не ти го кажа — тази работа доста ме притесни. Благодаря ти…

— Не бързай да ми благодариш. Защото искам твоето уверение, че ще изпълниш тази задача до края, независимо от трийсетдневната отрова.

— Разбира се. Наех се на тази работа, платиха ми и аз дадох дума, че ще я свърша. Отровата беше просто идея на някакъв бюрократичен глупак за осигуряване на пълно обвързване.

— Бях сигурен, че ще го кажеш. Знаех си, че ще продължиш, независимо дали си, или не си заплашен със смърт.