Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 86

Хари Харисън

— Възрастни мъже — както и жени — са вярвали в още по-големи глупости през вековете. Този мит е бил характерен по отношение на така наречените низши форми на живот. Мухите, които спонтанно се раждат от купчините тор. Защото на никой не му хрумвало да направи връзка между растящите там ларви и мухите, които снасят яйца. Пък и всичките митове на човечеството за сътворението, всичките богове, които подскачат, месят глина и вдъхват живот, зачеват непорочно и така нататък всичко това, щом го изследваш, се оказва пълна дивотия. Но предполагам, че все е трябвало да започнем отнякъде. Това, което не ме радва, е начинът, по който завършват някои от тези хора.

Последва чукане, тропот и вратата се отвори. Флойд вкара в стаята една инвалидна количка и Стинго вдигна увитата си в бяло ръка.

— Изглежда, ти успя, Джим. Край на мисията. Поздравления.

— Да ти се връща, както и на Флойд. И след като Стоманените плъхове отново са заедно, може би за последен път, имате ли нещо против да си изясним някои неща? Отдавна усещам, че вашият подбор не беше съвсем случаен. Ако ми е позволено да попитам — кои точно сте вие, приятели? Подозирам например, че ти беше избран не само заради музикалните си способности, така ли е, Стинго?

Той кимна с бинтованата си глава.

— Почти. Но Мадонет е точно това, за което се представя.

— Момиче за всичко в офиса, чието хоби е да пее — обади се тя.

— Загубата за офиса е печалба за музиката. — Усмихнах се и й пратих въздушна целувка. — Крачка назад, две напред. Стинго, имам чувството, че ти всъщност не си пенсионер. Прав ли съм?

— Прав си. Въпреки че се гордея с музикалните си способности. Което впрочем, ако държиш да знаеш, беше причината да бъда натикан в цялата тази операция от своя стар другар по пиячка адмирал Бенбоу.

— Другар по пиячка! Този, който пие с адмирал…

— Трябва също да е адмирал. Абсолютно вярно. Аз съм Весекокусно…

— Не те разбрах съвсем.

— „Весекокусно“ е съкращение за Въздушно-секторен командир по културните сношения. Би могъл да си затвориш джуката. Може би в този контекст „сношение“ не е най-подходящата дума. Културни взаимоотношения вероятно е по-добрият израз. Завършил съм археология и културна антропология, което преди всичко ме привлече към службата. Да го наречем приложение на теорията в практиката. Бях проследил историята с чуждия артефакт с голям интерес. Така че бях узрял за внедряването, както би се изразил, когато Вонящия Бенбоу ме покани да стана доброволец.

— Вонящия?

— Да. Смешен прякор, нали? Получил го е още в академията, след някакъв химичен опит, но това е извън темата. Доста мислех за това назначение и дали да напусна бюрото си. Беше ми много приятно. Като изключим последния инцидент, разбира се.

— А по каква причина Флойд е сред нашите редици? Да не би и той да е адмирал?

Флойд ме погледна с овчи поглед.

— Хайде, Джим, знаеш много добре. Аз дори избягах от колежа, да не говорим за следване…