Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 75

— Какво според вас да правим? Да се махаме ли оттук?

— Не, продължавайте си работата. Ще ви потърсят.

— Ще ни потърсят? Кой, какво, кое? Хайде, Тремърн, казвай.

Отговор не последва. Станах и си изтупах гащетата. Доста загадъчно. Тремърн имаше нещо предвид, но не искаше да ми го каже. Сигурно се боеше от подслушвачи. Може би знаеше нещо, което аз не знаех.

Тръгнах обратно в тръс, усилих темпото, после преминах на бързо ходене, после на бавно, после се затътрих. Ако разстоянието беше още по-голямо, сигурно щях да завърша на четири крака. Но сега с препъване се добрах до апартамента и се срутих задъхан на дивана. Флойд ме изгледа озадачен.

— Изглеждаш, сякаш са те натопили в казан и после са те отъркаляли в пепел.

— Още по-лошо. Вода, бързо, много.

Пих, докато се задавих, после си сипах още една чаша и изтощен му я подадох.

— Скапах се. Бъди така добър да ми подадеш раницата. Имам няколко хапчета витамини. Трябва да ме оправят.

Той ми подаде, раницата и аз измъкнах два супер-тонизатора и глътнах единия.

— Витамини. Няма да навредят и на теб — казах и му подадох другия. Този път Флойд показа малко по-бърза умствена реакция, отколкото напоследък, и не ми зададе въпроси.

Май бяхме улучили точния момент. Вълната на добро самочувствие и енергия тъкмо успя да отмие почти пълното ми изтощение, и ето ти го Велди отваря вратата.

— Стани! — изкомандва той.

Не помръднах.

— Велди — казах. — Стари и верни ми прислужнико. Къде остана мекото почукване? Къде е ласкавият тон?…

— Казано ми е, че вие, Стоманени плъхове, сте най-обикновени гадни мръсни гризачи. Създавате проблеми. Ставайте и тръгвайте.

Чу се отривисто троп-троп на маршируващи крака и сержант Льотур нахлу с цял отряд войници в пълно въоръжение — сиреч с копия със зловещ вид, блестящи брадви и бодливи боздугани.

— Трябва да ме последвате — заповяда той. Не изглеждаше особено щастлив.

— Вече не си ли музикален фен, Льотур? — казах аз и бавно се изправих.

— Изпълнявам заповеди.

Заповеди, които очевидно не харесваше. Но на които, разбира се, трябваше да се подчини, тъй като независимото мислене не се толерира в армията. Флойд ме последва и отрядът се престрои. Четирима пред нас и четирима зад нас. Льотур провери строя, кимна одобрително, застана отпред и вдигна копие.

— Ходом, бурту!

Забуртутихме, потропвайки бавно по улицата, и завихме на ъгъла. Което ни насочи право към червените тухлени постройки, където се спотайваше Железния Джон, доколкото си спомнях от първото ни посещение. Потропвахме по улицата и после в един тунел под редицата сгради. Един от пазачите отзад ме потупа по рамото и каза с пресипнал глас:

— Ръцете назад!

После замахна и намести юмрука си в стомаха на съседа си. Той се прегъна и се друсна, без да издаде звук.

Разбрах го. Бях се извърнал, когато ме потупа, така че продължих да се обръщам, протегнах ръце и стиснах вратовете на другите двама, макар че вече насочваха копията си към мен.

— Флойд! — изпъшках, прилагайки цялата си енергия в пръстите си, за да изстискам тия жокери от колодата, преди да ме намушкат. — Предните!