Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 73

Той постави на масата малък рекодер и отстъпи.

— Зеленият бутон е за старт, червеният — за стоп. — След това излезе.

— Съобщение? — попита Флойд, взе уреда и се втренчи в него.

— Натисни бутона и престани да се главичкаш с това проклето нещо!

Тонът ми го стресна, той го остави на масата и го включи.

„Добро утро, Джим и Флойд. Вие, момчета, бяхте заспали дълбоко и реших да не ви будя на излизане. Знаете ли, започвам да мисля, че този град не е подходящо място за мен. Трябва ми малко простор, за да мога да подредя мислите си. Ще се поразходя назад покрай стената, ще подишам чист въздух и ще изляза на простор, за да поразмисля. Вие стойте тук, ще ви се обадя.“

— Милият Стинго — каза Флойд. — Страшно е готин. Това е самият той, няма съмнение. И гласът му е неговият, пък и начинът, по който говори. Голям пич!

Вдигнах глава и го погледнах в очите. Лицето му беше навъсено като моето. Той мълчаливо поклати глава. Аз също.

Това съобщение не беше го оставил Стинго. Гласът наистина беше неговият. Не беше никак трудно за електронните техници да го фалшифицират.

Стинго беше изчезнал.

Какво се бе случило?

18.

— Голям сън. Спах като пън. Жаден съм.

— И аз. Ще ида за сок и две чаши.

— Страхотно.

Докато се върне, надрасках бележката, пъхнах му я в ръката и взех чашата. Той я отвори скришом зад каната и я погледна.

„В стаята има подслушващи джаджи. Какво ще правим?“

Той кимна и ми подаде каната със сок.

— Мерси — казах и го загледах как обръща бележката и пише на гърба й. Не знаех дали има и оптични устройства освен подслушващите. Докато не разберяхме, трябваше да действаме, все едно че има. Задържах бележката в дланта си, докато я четях.

„Стинго беше много загрижен. Остави тези неща за теб преди да отидем на шоуто.“

Изпих си сока, поставих чашата на масата и скептично повдигнах вежди. Той бързо ми посочи затворения си юмрук. После се изправи, мина покрай мен и пусна нещо дребно в шепата ми. Сипах си още сок, изпих го и я отворих. Два малки меки предмета. Познати. Потърках си носа и ги погледнах.

Тампонни носни филтри. За неутрализиране на газ. Стинго е знаел нещо, или го е предполагал. Освен това си е давал сметка колко афектиран бях след демонстрациите във Вериториума. Заподозрял е, че ми е подействало нещо физическо, не само обучаващото представление.

Но разбира се! Толкова е очевидно, ако го погледнеш отстрани. Познавах поне дузина хипнотични газове, които отслабват ясната мисъл и разтварят мозъка за външно въздействие. Ще рече — бил съм повлиян не от емоции, а от добрата стара химия. Стинго го е подозирал. Но защо не ми е казал? Потиснат, разбрах, че душевното състояние, в което съм се намирал, вероятно подсилено и от наркотика от предишния урок, е направило това невъзможно. Знаел е, че не може да ми го каже. Но е бил достатъчно подозрителен, за да вземе лично носните филтри.

А когато е видял, че прекалено много се увличам в ритуала, се е намесил, преди да стане прекалено късно, и го е прекъснал, предизвиквайки цялата олелия. Усетих, че зъбите ми тракат, и се насилих да ги спра.