Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 72

— Джим, обзалагам се, че знаеш къде е ключът. Ти не си вече момче. Можеш да го намериш — сега.

Гласът му ми подейства като остен. Изправих се, пристъпих към кутията с играчки. Краката ми докоснаха едно кубче и то се изтърколи встрани.

— Ключът е в кутията с играчки — казах аз, но не повярвах на собствените си думи, още докато ги произнасях. Погледнах към Железния Джон, който с поклащане на главата ми каза „не“.

— Не е в кутията.

Погледнах отново надолу и разбрах, че наистина знам къде е ключът. Вдигнах очи към Железния Джон и той тържествено ми кимна.

— Ти наистина знаеш къде е ключът за клетката. Сега можеш да ме освободиш, Джим. Защото знаеш къде е ключът… Вътре в…

— Мечока — казах.

— В мечока. Той не е истински мечок. Пухените мечета са за децата, а ти вече не си дете. Вътре в мечока.

Пресегнах се, отърсих с клепачи сълзите, които замъгляваха очите ми, сграбчих мечето, усетих меката тъкан между пръстите си. И чух един силен глас, който процепи тишината.

— Не е съвсем така, Джим, не е съвсем така. Ключът не е там, той трябва да е под възглавницата на майка ти!

На Стинго му се беше наложило да се приближи до мен и да извика, за да надмогне ревовете наоколо.

— Майката не иска синът й да я напусне. Затова крие ключа от клетката на Железния мъж под възглавницата си. Синът трябва да открадне ключа…

Разгневените гласове го заглушиха. После изведнъж стана тъмно, някой налетя върху мен и ме събори. Опитах се да се изправя, да му отвърна, но нечий тежък крак стъпи върху ръката ми. Закрещях силно от внезапната болка, но сред настъпилата шумотевица гласът ми не се чуваше. Нещо се стовари върху мен и тъмнината стана още по-плътна.

— Джим, добре ли си? Чуваш ли ме?

Видях лицето на Флойд надвесено над моето. Изглеждаше доста загрижен. Дали бях добре? Откъде да знам? Лежах в легло, сигурно бях спал. Защо ме будеше?

После си спомних, седнах и го стиснах за ръцете.

— Вериториумът! Стана тъмно, нещо се случи. Не мога да си спомня…

— Не мога да ти помогна, защото и аз не си спомням. Шоуто обаче си го биваше. Трудно ми беше да следя нишката, но ти беше вътре, спомняш ли си? — Кимнах. — Май ти харесваше, макар да не беше много щастлив, че трябва да разкъсаш пухеното мече. Тогава Стинго отиде при тебе на сцената и забавлението започна. Или по-скоро свърши. В този момент всичко се обърка.

— Къде е Стинго?

— Ти ми кажи. За последен път го видях на сцената. Самият аз бях заспал, току-що се събудих. Огледах се, Стинго го няма. Видях те, че хъркаш, и те разтърсих.

— Ако той не е тук…

Чу се приглушено почукване на вратата. Миг по-късно тя се отвори и ето ти го Велди.

— Благородни господа, щастливо добро утро и на двама ви. Стори ми се, че чух гласовете ви, и реших, че сте будни. Нося ви съобщение от вашия приятел.

— Стинго? Ти видя ли го?

— Разбира се. Побъбрихме си приятелски, преди да се събудите. После, преди да излезе, той ми остави този запис. Каза ми да ви го дам. Каза, че ще разберете.