Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 61

— Какво имаше в тая зелена бира? — обади се Флойд с прегракнал глас и се разкашля, като стенеше от болка и стискаше изчанчената си от махмурлук глава. Моето главоболие вече се оттичаше, затова взех още едно хапче и пристъпих нестабилно към ложето на неговите страдания.

— Глътни… това. Ще… ти… помогне.

— Голям купон беше снощи — обади се Стинго непринудено, с ръце, скръстени удобно върху шкембенцето.

— Умри — изпъшка Флойд и пръстите му изтощено се размърдаха да напипат хапчето. — И цяла вечност да те пържат в ада дано. Плюс още един ден отгоре.

— Малко са ни потънали гемиите, а? — каза Стинго весело. — Предполагам с пълно право, след като нощите тук са толкова дълги. Техните купони май са вечни. Или може би само така ни се струва. Малко ядене, малко сън. Малко ядене, малко пиячка. Е, или малко повече. Стори ми се, че бирата имаше малко неприятен вкус. Затова изпих само една. Но месните блюда! Страхотни. Зеленчуци, тлъста мазнина. Ами хлябът, червеният сос, пък и…

Гласът му заглъхна, когато Флойд изпълзя от леглото си и с пъшкане се насочи към тоалетната.

— Ти си жесток! — казах и мляснах с пресъхналите си устни. Усещах, че вече се чувствам малко по-добре.

— Не съм жесток. Само обръщам внимание на няколко факта. Първо, тази мисия. Препиване, махмурлук и прозявки, запечатани на „Техниколор“ в чест на нашата победа.

Не можех да възразя нищо. Той беше прав.

— Разбрах — отвърнах, докато се пресягах за дрехите си. — Гледай на нещата оптимистично.

Зората освети прозореца. Нов ден. Десет дни до фаталния. Лоша работа. Разтърсих главата си като мокро куче и се опитах да изтръскам мрачното си настроение.

— Хайде да тръгваме за панаира.

Когато излязохме, сержант Льотур подаде отсечено команда „Внимание“ и отдаде чест. Беше довел цяло гвардейско отделение.

— Ще ви придружим до пазара — заяви той. — Тези мъже са доброволци, изпълнени с желание да носят всички покупки, които най-добрите музиканти в Галактиката могат да направят.

— Безкрайно сме ви признателни. Водете ни — казах аз и чевръсто пристъпихме на застланата с тухли улица.

Слънцето представляваше ярък пурпурен диск над хоризонта.

Скоро стигнахме до пазарището. Фундаменталоидите, изглежда, бяха големи ранобудници, защото там суматохата вече беше пълна. И кървава също така. Стори ми се, че чух стон от страна на Флойд, но блеенето и пръхтенето на шеотите заглушаваше почти всички останали шумове. Сигурно оплакваха своите разфасовани събратя, чиито трупове се разтоварваха от собствените им гърбове. Надявах се, че това не е само пазар за месо. Извърнахме погледи и бързо подминахме кървавата сцена, която ни заобикаляше.