Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 62

Неколцина брадати номади се опитваха да привлекат вниманието ни с умоляващи гласове, сочейки ни привлекателните си стоки. Които съвсем не бяха привлекателни. Увехнали зеленчуци, изсъхнали парчета шеотско за скара.

— Доста мрачно — каза Флойд.

— Няма значение — отвърнах и посочих щъкащите наоколо купувачи. — Интересуват ни тези.

Измъкнах снимки на артефакта, който трябваше да търсим, и подадох по една на приятелите си.

— Вижте дали някой от райците не го е виждал.

— Няма просто ей така да им ги тикаме под носа, нали? — каза скептично Стинго.

— Разбира се, че няма. По време на снощните безсънни часове измислих прикриваща версия. Значи тя е следната. Горе-долу е близо до истината. Номадите са намерили това нещо на дъното на някакво дере, след порой. Опитали са се да го продадат на пазачите на Пентагона, които изпълняват стриктни заповеди да не влизат в контакт с местното население. Но при показването е било заснето и чак тогава се е установило, че представлява известен археологически интерес.

— Разумно — каза скептично Стинго. — Но какво общо имаме ние с тези снимки?

— Дали са ни ги, когато са ни изхвърлили от Пентагона. Намекнали са ни за възнаграждение, за вероятна амнистия и за много федха. Макар и с огромно неудоволствие, сме се съгласили да го потърсим, тъй като бездруго не е имало какво да губим.

— Не е много убедително, но е приемливо. Ами да опитаме — каза Флойд.

Никак не беше трудно да заговорим райците. Много по-трудно беше да се откачим от тях след това. Колко обичаха те Стоманените плъхове! Скоро след мен се проточи низ от възторжени фенове, които се тътреха след охраняващото ни отделение. Всеки искаше да помогне и никой не знаеше нищо. Но все пак по време на разпитванията започна да се оформя едно име. Схонварп.

Стинго се промъкна през тълпата, вдигнал високо вече изръфаната снимка.

— Все още нищо. Но двама от тях казаха да питаме Схонварп. Той, изглежда, е тукашният топ-търговец.

— И аз чух същото. Прибери Флойд. Той май се съвзема — забелязах, че се заглежда към щанда с ферментирало шеотско мляко. Доведи го веднага, докато не е направил някоя грешка, за която после ще съжалява.

Схонварп се оказа лесен за намиране, защото безбройно количество пръсти ни посочиха пътя към него. Беше висок едър мъж със стоманеносива коса. Сериозното му лице се разтопи в щедра усмивка, когато видя кой идва при него.

— Самите Стоманени плъхове, от плът и кръв! Аз съм трижди благословен!

Ние изтананикахме два акорда от „Съвсем самотна“, придружени от енергично потропване и удари с ръцете като по барабани. Което предизвика бурни овации сред заобикалящата ни публика и още по-широка усмивка на лицето на Схонварп.

— Какъв ритъм, каква красота! — каза той.

— Пеем както ви се харесва — казах аз. — На пазара разправят, че вие сте майстор-търговецът тъдява.

— Така е. Радвам се да се запозная с вас, Джим, Флойд и Стинго.

— И ние. Ако имате малко свободно време, имам тук една снимка, която бих искал да погледнете. — Подадох му снимката и нахвърлих в основни линии нашата версия. Той ме слушаше с половин око, останалото му зрение беше изцяло приковано в снимката. Протегна я на една ръка разстояние и попримигна, за да я види по-добре.