Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 63

— Разбира се! Така и предположих. — Подаде ми я обратно. — Преди няколко пазара, не помня точно колко, един от ония смрадливи простаци я продаде на едного от помощниците ми. Тук купуваме всичко, което може да представлява някакъв научен интерес за нашите специалисти. Нямаше много вид на такова. Но все едно, дадох я на стария Хаймскур.

— Е, значи работата е ясна — казах аз, небрежно скъсах снимката и хвърлих парчетата. — Довечера е концертът ни. Мога да ти намеря един билет, ако искаш.

Артефактът веднага беше забравен. Поне така се надявах, въпреки че ни отне доста време, докато се измъкнем от радушните прегръдки на нашите фенове. Успяхме да си отворим път едва след като казахме, че е време за репетиция.

— Няма ли да продължим да търсим онова нещо? — попита Флойд загрижено. Добър музикант, но мисля, че пиенето разрушаваше мозъчните му клетки.

— Вече знаем името на човека — каза Стинго. — Тепърва предстои да търсим него.

— Как? — попита Флойд, все още страдащ от семипарализа на нервната система.

— Всякак — казах. — Сприятеляване. Подхвърляне на имена. Подхвърляме името на Хеймскур между другото. Установяваме кой е той и какво работи. Сега, докато се мъкнем насам-натам, моя милост ще докладва.

Тремърн и Мадонет изслушаха доклада ми внимателно. Той рече „край“ и се изключи, но тя остана в ефира да си побъбрим.

— Джим, май е време и аз да напусна дупката си в стената и да посетя другата половина на града. Мисля, че няма опасност…

— Надяваме се. Но не сме сигурни. Пък и не виждам много смисъл да си пробваш късмета, след като онова, което търсим, е тук. Почивай спокойно. И не предприемай нищо, преди да сме научили повече.

В апартамента ни чакаше обяд. Плодове и парчета студено печено на сребърни блюда, покрити с кристални похлупаци.

— Страхотно! — каза Флойд, дъвчейки едно парченце.

— Вероятно млян шеотски пищял — обади се този път мрачно Стинго.

— Яденето си е ядене. Източникът не ме интересува. — Флойд лакомо се пресегна за второ късче месо, когато се появи нашият златен официален посрещач.

— Удоволствие е да видя, музикални Плъхове, че се наслаждавате на живота. Като си изядете обяда, имам покана за Плъха Джим да се яви.

— Кой ме търси? — попитах подозрително с пълна уста сладък плод.

— Всичко ще ти се разкрие.

Той постави показалеца си на устните, намигна ми и завъртя очи. Този безмълвен сигнал, предположих, означаваше „скоро ще разбереш всичко“. Май нямах избор. Апетитът ми изчезна. Изтрих пръсти в мократа кърпа и скоро го последвах.

Железния Джон ме чакаше пред вратата на Вериториума, където бяхме гледали загадъчното холофилмче.

— Ела с мен, Джим — произнесе той с глас, дълбок като далечен гръмотевичен тътен. — Днес ще видиш и разбереш цялото откровение.

— Да извикам и останалите…

— Не този път, Джим. — Ръката му обгърна нежно, но яко рамото ми и аз нямах друг избор, освен да го последвам. — Ти си твърде мъдър за годините си. Стара глава върху младо тяло. Ето защо ти си онзи, комуто ще се помогне много, като разбереш тази загадка, която не е никаква загадка. Ела.