Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 48

— Не — прекъснах я аз. — Стената става все по-висока и скоро ще се окажем разделени, без никаква връзка. Така няма да стане.

— Добре, но аз не мога да остана тук, нито да се върна. Изтракай, ако обичаш, по челюстофона си и се свържи с Тремърн. Кажи му да ни свали няколко радиостанции, за да поддържаме връзка. Ако искаме да си изпълним задачата, трябва да знаем какво става и от двете страни на стената. А аз съм единствената, която може да разбере какво става… — тя повдигна раницата си, намести си задничето върху стената, люшна крака нагоре и след миг ни се усмихна от другата страна — отсам.

Това не ми хареса.

— Не е въпросът дали ни харесва, или не — каза тя, прочела съмненията ми по лицето. — Просто това е единственият начин да си свършим работата. Поискай радиостанциите. Не забравяй, че Тремърн ще остане непрекъснато на подслушване и може да ни прати десантчици, ако някой от нас изпадне в беда. Обади му се.

— Добре. Но преди да пуснем поръчката, трябва да сме сигурни, че искаме подходяща система. Пряката видимост ще изчезне с нарастването на стената и тя може да блокира сигнала. А освен това знае ли някой колко дебело може да стане това нещо? Може да попива всички сигнали и това ще е краят на връзката. Някой да знае за модел радиостанция, която пробива през скали?

Всъщност изказвах мислите си гласно, полу на шега. Така че доста се изненадах, когато един глас зад гърба ми се обади.

— Да.

Обърнах се и се вгледах в Стинго, които лъскаше ноктите си с ризата и се любуваше на лика си в блестящата им повърхност.

— Ти ли го каза? — попитах го обвиняващо.

Той кимна важно.

— Защо?

— „Защо“ е добър въпрос. Отговорът е следният. Въпреки че стоя пред вас като един застаряващ музикант аматьор, измъкнат от пенсия, за да си рискува живота в името на общото благо, не бива да се забравя, че съм работил много десетилетия за каузата на същото това общо благо. В Съюзните комуникации. Където участвах в разработването на едно хубаво мъничко устройство, известно с името МИПСК.

— Мипсик? — повторих тъпо.

— Почти, добри ми приятелю Джим. МИПСК е съкращение на Миниатюризиран персонален сателитен комуникатор. Съветвам те да тракнеш с челюстта и да поръчаш два чифта. Въпреки че четири ще е по-добре. Така през цялото време всички ще можем да поддържаме връзка. И напомни на Тремърн да пусне на орбита един свързочен спътник. Геостационар над град Рай.

— МИПСК-ите са не само строго засекретени, но и страшно скъпи — ми отговори Тремърн, когато се свързах с него.

— Точно колкото тази малка група със специално назначение. Ще го направиш ли?

— Разбира се. Вече ви ги пратих.

След половин час от небето плавно се спусна малък пакет, увиснал от антигравен филтър, които се затвори и изчезна веднага, щом прибрахме пакета. Отворих го и изтърсих шепа фалшиви нокти. Вторачих се в тях и си спомних как Стинго си почистваше ноктите, когато ми говореше за МИПСК.

— Хитро — казах.

— Висока технология и съвършено прикритие — каза той. — В пакета трябва да има и лепило. Използват се на чифт. Отбелязаният със „С“ се поставя на показалеца на лявата ръка. Този с „М“ отива на кутрето на същата. В ноктите е вградена холографска верига, така че могат да се подрежат, колкото е необходимо, без да се наруши веригата.