Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 47

— Какво мислите? — попитах.

Стинго се наведе, пипна една от тухлите и заяви:

— Тухла.

— Червена тухла — умно уточни Мадонет. — Печена.

— Мерси, мерси — промърморих неодобрително.

От дясната страна на редицата тухли едвам се забелязваше пътека. По липса на по-добра идея закрачихме по нея.

— Виж, става по-висока — обади се Флойд и посочи. — Оттам започва втори ред.

— Има и още напред — намеси се Мадонет. — Там е висока три тухли.

— Какво е това? — попита Стинго, наведе се и разгърна тревата, за да види по-добре. — На всяка от тухлите има отпечатано нещо като символ.

Погледнахме и ние.

— Нещо като кръг със стрела, излизаща от него.

— Стрела… кръг — промърморих аз. Изведнъж ме озари интуиция. — Виждал съм този символ. Ами да, наистина! Я някой да надникне от другата страна на стената и да види дали там няма кръг със стърчащ от него кръст?

Мадонет повдигна любопитно хубавите си вежди, наведе се и надникна. Веждите й се повдигнаха още повече.

— Как позна? От тази страна на всяка тухла е отпечатан кръг с кръст.

— Биология — казах аз. — Спомних си го от училище.

— Да, разбира се — каза тя. — Символите на мъжкия и женския пол.

Флойд, който беше отпрашил напред, извика:

— Ясно като бял ден. Тук на тухлата е отпечатано viroj. — Той се наведе през стената. — А от другата страна пише virinoj.

Стената постепенно ставаше все по-висока. В добавка към символите се натъквахме на „люди“, „мтува“, „Herrer“, „Signori“.

— Достатъчно — казах и спрях. — Сваляй багажа. Сега малко ще починем и ще обмислим каква е тази работа. Според мен посланието е достатъчно ясно. Вижте пътеката, по която вървяхме. Има ли пътека и от другата страна?

Тухлената стена вече беше до кръста ни. Флойд се подпря с ръка на нея, надигна се, наведе се и погледна.

— Може би, но не е много ясно. Може и да е имало някога, но така е обрасло с трева, че е трудно да се каже.

— Време е да вземем решение. — Посочих напред към леко издигащата се стена. — Фундаменталоидите казаха, че идват в града да търгуват. Значи трябва да са идвали по този път и сигурно те са утъпкали пътеката, по която вървим.

Мадонет кимна в знак на съгласие, макар че това, за което се досещаше, явно не й харесваше.

— И всички те са били мъже — възкликна тя. — Нечисти твари! Да не допускат жени. Ако изобщо по този път са идвали жени, те е трябвало да вървят от другата страна на стената. Какво искаш от нас, Джим?

— Не какво искам, а какво искаме. И както вече казах, време е да вземем решение. Дали всички да продължим заедно и да пренебрегнем очевидните указания? Това е първият въпрос, на който трябва да си отговорим.

— Ако го направим, хващам се на бас, че непременно ще ни се случи някоя неприятност — каза тя. — В тази стена е хвърлена много сериозна работа. Ако не се съобразим с тукашните правила, гарантирано ще ни се случи нещо много неприятно. Изборът е мой. Ще се прехвърля и ще припкам от другата страна…