Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 50

— Това наистина е удоволствие за мен и се радвам да го чуя, благородни гости. Преди операционната ми система да бъде завинтена в тази твърде груба конструкция, аз бях оберкелнербот клас А42 и работех само в най-отбраните ресторанти…

— Някой друг път ще изслушам спомените ти с удоволствие — казах. — Сега имаме няколко въпроса…

— Аз пък съм сигурен, че зная отговорите — ми отвърна назидателно роботът таратайка. — Но първо трябва да извършим някои предварителни процедури.

Докато говореше, роботът се беше прокраднал няколко крачки към нас и сега едно от пипалата му се стрелна като змия към мен. Отскочих, вдигнах меча, но не и преди върхът на студения метал да се допре до устните ми, след което също така бързо се сви назад.

— Опитай още веднъж и ще те скъся с едно пипало — изръмжах аз.

— Кротко, кротко. В края на краищата вие сте въоръжени чужденци и аз просто си изпълнявам задължението. Което се състои в това да взема проба от вашата слюнка. И да я анализирам, което вече направих. Вие можете да продължите, благороднико Джим, защото наистина сте от мъжки пол. Бих желал да получа проби и от вашите спътници.

— Ако е само едната плюнка, карай — изръмжа Флойд, сключи ръце и ги постави пред някои други части на тялото си.

— О, наистина ми харесва вашето чувство за хумор, страннико. — Пипалото взе пробата от устата му. — Господин страннико, мога да кажа вече. Последният пътник, ако обичате. Чудесно, благодаря. Можете да продължите.

Бракмата се обърна и аз скочих пред нея.

— Един момент, Хингст, официални посрещачо. Няколко въпроса.

— Съжалявам. Не съм програмиран за това. Ако обичате, отстъпете встрани, господин Джим.

— Само след като получа няколко отговора.

След като не се отместих, другото пипало се протегна и нежно докосна ръката ми. Блесна светкавица.

Озовах се зашеметен на земята. Роботът затопурка обратно по пътя, по който бе дотопуркал.

— Разтърсващо, нали? — самодоволно извика Хингст през рамо. — Доста мощни батерии имам.

Флойд ми помогна да се изправя и ме изтупа от праха.

— Дотук добре.

— Мерси. Нали теб не те включиха на късо.

В движение докладвах на Мадонет. Тремърн ни слушаше.

— Приложна технология — намеси се той. — Може пък тази сган да не е толкова лоша, колкото останалите задници на тая планета.

Тъй като все още бях изтръпнал и усещах вкус на изгоряло в устата, не си направих труда да му отговоря. Много скоро след това Мадонет се обади, че към нея също се приближава подобно творение. Стиснах меча си в изблик на безсилен гняв, но тя скоро отново се отзова.

— Точно като при вас, само че с друго име. Хоппе. Щом ми взе пробата, си тръгна. Сега какво?

— Ние продължаваме, а ти оставаш да починеш. Ако нещата от двете страни на стената са един и същи или подобни, ние първи ще разберем какви са.

— Пак ли се сблъсквам с шовинизма за мъжкото превъзходство?

— Само с проява на здрав разум. Все пак сме трима, а ти си сама.

— Стабилен аргумент. Е, добре, ще почина малко. Обаждайте се.

— Обещавам. Продължаваме напред.